Определение № 1660 от 14.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. К., подадена чрез адв. Б. И., срещу въззивно решение № 173/23.08.2022 г. по в.гр.д. № 526/2021 г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е обезсилено решение № 260468 от 12.11.2021 г. по гр.д. № 1405/2019 г. на Районен съд – Кюстендил в частта, с която са отхвърлени предявените от касатора срещу М. А. Н., А. С. Н., С. Г. И. и Т. А. И. искове за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 41, т. 1, рег. № *, нот. д. № 34/2005 г. на нотариус при РС-Кюстендил, в частта: „ведно със зимнично помещение със същата площ под магазина, находящ се в [населено място],[жк], [улица]“, като сключен при липса на съгласие и липса на основание, както и в частта, с която са отхвърлени предявените искове от А. И. К. срещу ответниците за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 50, т. 1, нот.д. № 37/2002 г. на нотариус при РС-Кюстендил, в частта: „ведно със зимнично помещение със същата площ под магазина, находящ се в [населено място],[жк], [улица]“, като сключен в противоречие със закона, при липса на съгласие, липса на основание и невъзможен предмет. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта му, с която са отхвърлени предявените искове от А. И. К. срещу ответниците за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 41, т. 1, рег. № 813, нот. д. № 34/2005 г. на нотариус при РС-Кюстендил, в частта: „ведно със зимнично помещение със същата площ под магазина, находящ се в [населено място],[жк], [улица]“, като сключен в противоречие със закона и поради невъзможен предмет. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва „разпоредбата на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК“. Твърди се, че описаното в процесната сделка зимнично помещение под магазина реално не съществува, поради което сделката е с невъзможен предмет и на това основание е нищожна. Касаторът счита, че допускането на решението до касационно обжалване е от значение за точното прилагане на закона занапред от съдилищата. Ответниците по касационната жалба не вземат становище по нея. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното: Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1, пр. 2 и 4 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване на нищожността на договори за покупко-продажба, обективирани в н. а. № 50, т. 1, рег. № 1408, н. д. № 37/2002 г. и в н.а. № 41, т. 1, рег. № 813 н. д. № 34/2005 г. на нотариус при КРС, сключени между ответниците, в частта им: „ведно със зимнично помещение със същата площ под магазина, находящ се в [населено място],[жк], [улица]“, като сключени в противоречие със закона, при липса на съгласие, липса на основание и невъзможен предмет. Окръжният съд е оставил без движение исковата молба и е дал на ищцата указания да уточни поддържаните основания за нищожност, след което с допълнителна молба същата е посочила, че е налице противоречие на закона и невъзможен предмет, като е претендирала нищожност само на сделката, обективирана в н. а. № 41, т. 1, рег. № 813, н. д. № 34/2005 г. на нотариус при КРС, в посочената й по-горе част. Поради това въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 и пр. 4 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД относно сделката, обективирана в н. а. № 41, т. 1, рег. № 813, н. д. № 34/2005 г. на нотариус при КРС в посочената част, както и по отношение на сделката, обективирана в н.а. № 50, т. 1, рег. № 1408, н. д. № 37/2002 г. на нотариус при КРС. В обжалваното решение се посочва, че с н. а. № 50, т. 1, рег. № 1408, н. д. № 37/2002 г. К. Я. и съпругата му В. Я. са продали на М. Н. магазин /бивш бръснаро-фризьорски салон/ със санитарен възел, с площ 88,36 кв. м., ведно със зимнично помещение със същата площ под магазина, находящ се в [населено място],[жк], [улица]“, намиращ се южно от входния коридор с подблоковото пространство на жилищна кооперация, построена в парцел III, им.пл. № 5581, в кв. 6 по плана на [населено място], ведно с припадащите му се идеални части от правото на строеж и от общите части на сградата. От н. а. № 41, т. 1, рег. № 813, н. д. № 34/2005 г. се установява, че М. Н. и А. Н. продават описания по-горе имот на С. Г. И.. Съдът е обсъдил посочените от ищцата основания за нищожност, като е приел, че сделката противоречи на закона, когато страните по нея са уговорили нещо различно от предписаното в императивна норма, или е сключена забранена от закона сделка, или когато нейният резултат противоречи на закона. Доколкото ищцата твърди, че е налице противоречие със закона, тъй като процесният договор нарушава основния правен принцип, че никой не може да придобие или прехвърли повече права, отколкото има, т. е. че е прехвърлен имот, върху който първите двама ответници не са притежавали собственически права, съдът е посочил, че договорът за продажба на чужд имот не е нищожен и обвързва валидно страните по него, но е непротивопоставим на действителния собственик на имота, чиито права не се погасяват. Затова искът на посоченото основание е приет за неоснователен. Във връзка с основанието невъзможен предмет съдът е цитирал ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което, ако към момента на постигане на съгласието предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. В контекста на тези разяснения, съдът е приел, че прехвърлянето на мазе с площ 88,36 кв. м., намиращо се под имота на ответницата И., не попада в категорията на фактическата или правна невъзможност на предмета на сделката. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза процесната площ „под магазина със същата площ“ съответства на избено помещение № 1, част от избено помещение № 2, гараж № 1 и избено помещение № 3, т. е. избените помещения съществуват, но те са индивидуализирани по начин, различен от посочения в нотариалния акт. Затова съдът е счел, че не е налице основанието за нищожност невъзможен предмет. При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. В случая в касационната жалба и изложението към нея касаторката отново повтаря твърденията си, изложени в исковата молба и уточнителните молби, че с роднините си от четиридесет години са собственици на всички зимнични помещения и гаражи в сградата, поради което няма как ответниците да притежават описаното в атакувания нотариален акт зимнично помещение, защото такова не съществува. Цитирано е ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК, без изрично да се обоснована противоречие с него и без в изложението да е формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Липсата на поставен правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване. Въведените от касатора доводи, че сделката, в оспорваната част е нищожна поради невъзможен предмет с оглед на описанието в нот. акт на зимнично помещение със същата площ под главната вещ магазина/ като не се спори, че има грешка при описанието относно площта/, каквото зимнично помещение не съществува и с оглед на преценка на техническата експертиза, която сочи, че зимнични помещения съществуват са такива по съществото на спора и по правилността на решението и не се разглеждат в производството по чл.288 ГПК. Също така посоченото ТР №3/2016 г., съобразено от въззивния съд, е постановено по въпрос относно това нищожен ли е договорът за прехвърляне на реално определени части от недвижим имот поради липса на предмет, ако към момента на сключване на сделката съответните обекти не са съществували фактически и не са обособени като самостоятелни такива с оглед установените в действащия устройствен закон изисквания и който е неотносим по настоящия спор. В случая няма спор, че е прехвърлен конкретен самостоятелен обект –главна вещ магазин, със зимнично помещение под него, което следва главната вещ, установява се, че зимнични помещения в сградата под магазина съществуват, като площта на зимничното помещение, предмет на атакуваната сделка не е определяща, обектът е определяем и не води до извод за невъзможен предмет на сделката. Спорът между страните при наведените доводи и в изложението на касационната жалба е относно правото на собственост по отношение на зимнично помещение в сградата, за което и двете страни са се снабдили с нот.актове, но не е предмет на настоящото производство. Жалбоподателката твърди още, че допускането на касационното обжалване ще е от значение за точното прилагане на закона занапред. Тези доводи сочат на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но във връзка с него не се развиват никакви аргументи и отново не се поставя правен въпрос. Затова съдът не следва да се произнася и по това основание. Само за пълнота е необходимо да се посочи, че същото е налице, когато по приложимата към казуса материалноправна или процесуалноправна норма няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия, или когато правната уредба е непълна или неясна, поради което се налага тълкуване на закона, или когато съществуващата по приложението на тази правна норма практика на ВКС се нуждае от коригиране. В случая тези предпоставки не са налице. Съществува практика на ВКС /вкл. цитираното ТР № 3/28.06.2016 г. по тълк. дело № 3/2014 г. на ВКС, ОСГК и ТР № 1 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ВКС, ОСГТК/, в която подробно са разяснени основанията за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД. Пороците на сделката поради противоречие със закона и поради невъзможен предмет са анализирани в обжалваното решение в пълно съответствие с посочената тълкувателна практика, която не се нуждае от коригиране или осъвременяване. Поради изложеното, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска поради отсъствие и на общата, и на допълнителната предпоставка за това. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.