Определение № 21 от 07.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 673/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. К. и Н. К. Н. срещу определение от 30.09.10г.по ч.гр.дело № 7912/09г. на Софийски градски съд,Адм.отд.ІІІ”Б” състав,с което е оставена без уважение молбата им с вх.№ 58762 от 13.08.10г.за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на определение от 21.06.10г.по същото дело за връщане на касационна частна жалба и продължаване на процесуалните действия по делото като неоснователна. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение Софийският градски съд е оставил без уважение молбата на В. Н. К. и Н. К. К. за предоставяне на правна помощ по ЗПП с мотиви,че от представените декларации за семейно и имотно състояние и писмените доказателства не може да се направи категоричен извод,че страните не разполагат с достатъчно средства за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд правилно е приел в обжалваното определение ,че не са налице предпоставките на чл.23 от Закона за правната помощ и жалбоподателите не са от кръга на лицата,на които може да бъде предоставена такава,поради което законосъобразно е оставил това му искане без уважение.Доколкото в случая може да се приеме,че се търси безплатна правна помощ за процесуално представителство,то такава по закон се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда.В случая характерът на производството е такова,че по закон не предвижда задължителна адвокатска защита.Не са налице и предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда.Преценката си според чл.23 т.4 ЗПП съдът прави въз основа на представени от страната писмени доказателства,издадени от съответните компетентни органи,като вземе предвид доходите на лицето или семейството,имуществено състояние,трудовата заетост и възраст.Независимо от горното,безплатна правна помощ според чл.24 т.1 ЗПП,в това число и за процесуално представителство,не се предоставя и когато това не е оправдано от гледна точка на ползата,която тя би донесла на лицето,кандидатстващо за правна помощ,какъвто е и конкретния случай,тъй като тя е поискана едва след връщане на частна касационна жалба на жалбоподателите срещу определение за потвърждаване връщане на исковата молба в частта й,в която се претендират неимуществени вреди от ответника [фирма],а не при нейното изготвяне и подаване в съда.Отделен е въпросът,че в хода на производството пред двете инстанции са ползвали адвокат.Ето защо настоящата инстанция намира,че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.