Определение № 1770 от 14.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – София чрез процесуалния представител - главен юрисконсулт П. Иванова, с която е поискано изменение на решение № 12371 от 12.12.2023г., постановено по адм. дело № 7948/2023г. на Върховен административен съд – второ отделение, в частта му за разноските. Сочи се, че в проведеното на 13.11.2023г. открито съдебно заседание, е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Иска се намаляване на присъдения размер до нормативно определения минимум. Ответникът – В. Кошев, не изразява становище по искането в законоустановения срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането по чл.248, ал.1 ГПК за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледано по същество - за основателно. С решение № 12371 от 12.12.2023г. постановено по адм. дело № 7948/2023г., Върховният административен съд е оставил в сила решение № 3574 от 01.06.2023г., постановено по адм. дело № 6079/2022г. по описа на Административен съд - София – град и е осъдил ОДМВР – София, да заплати на В. Кошев сумата от 1400 лева разноски за адвокатско възнаграждение, направени в касационното производство. Последните са договорени и заплатени в брой от ответника Кошев. Съдът не е обсъдил възражението за прекомерност, предявено от пълномощника на касатора ОДМВР-София в съдебното заседание по делото от 13.11.2023г. Предвид горните данни и след преценка на относимите към искането по чл.248 от ГПК обстоятелства, същото се явява основателно. Видно е, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, на разноските за адвокатско възнаграждение, направени от ответника, е своевременно заявено. При такова възражение съдът е длъжен да се произнесе като прецени действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай, съставът на касационната инстанция, извършвайки горната преценка и като установи, че делото е приключило в едно съдебно заседание, в което пълномощникът на ответника по касация адв. Иванов е изразил становището си по жалбата, счита, че адвокатското възнаграждение следва да се редуцира до минималния размер по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 750,00лв. за процесуално представителство, защита и съдействие по административно дело по ЗМВР. Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение