Определение № 195 от 12.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 137/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр.чл.130 ГПК. Образувано е по частната жалба на Е. "Сириус-57-Т. Димитров" срещу О. № 4 от 08.01.2009 год. по ч.т.д. № 535/08 год. на Варненския апелативен съд с което е била оставена без уважение частната жалба на едноличния търговец срещу определението от 13.11.2008 год. по т.д. № 865/2008 год. на Варненски окръжен съд. С това определение, като е счел, че е сезиран с недопустим (поради липсата на правен интерес) иск, Варненски окръжен съд е прекратил производството по него. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу за определение, преграждащо развитието на спора и отношение на него намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав взе предвид следното: Допустимостта на касационния контрол Е. "Сириус-57-Т. Димитров" основава на всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Не е формулиран същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по който съдилищата са се произнесли в противоречие със задължителната или константната практика на ВКС или ВС, който да е решаван противоречиво от съдилищата или произнасянето по него от страна на ВКС да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК отново са изложени доводи за неправилност на въззивния акт (чл.281 т.3 ГПК), но с аргументация по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. Т.е. неправилност поради противоречие с практиката на ВКС и ВС; неправилност поради противоречие с други актове на съдилищата, постановени по търговски спорове; неправилно определение, отмяната на което е от значение за установяване на практика по точното прилагане на закона. Последното основание се свързва с липсата на практика по Гл. ХХХІІ "Особени искови производства", в обсега на която конкретният спор по чл.124 ал.4 предл.2 ГПК (за недължимост на суми за потребена електроенергия, поради наличието на кредиторова забава) не попада. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.