Определение № 431 от 21.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 420/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 274 ал.1 т.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Н. М. Н. от[населено място] ,чрез представляващия го адв. Н. М., срещу определение №262 от 19.05.2009г.по в. гр.д.350/2007г на Варненски апелативен съд, с което в производство по чл. 192 ал.4 от ГПК (отм) е оставена без уважение молбата на частният жалбоподател за допълване на решението в частта за разноските във връззивното производство и присъжданено им, за всички инстанции. Поддържа се оплакване за неправилност на определението. Съображения са развити в жалбата. Частната жалба е допустима, по отношение на нея правилата за факултативност по чл. 274 ал.3 вр. чл. 280 ал.1 от ГПК не са приложими, обжалваното определение на Варненски апелативен съд по чл. 192 ал.4 от ГПК (отм) е от категорията подлежащи на самостоятелно обжалване актове по чл. 274 ал.2 от ГПК ,тъй като в случая касационно обжалване на въззивното решение не е допуснато, съгласно определение №323 от 01.04.2010т по гр.д.№37/2010г ІІІ г. на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното понасотящем определение, постановено в производство по чл. 192 ал.4 от ГПК (отм) Варненски апелативен съд е отказал допълване на решението си от 17.07.2009г по в. гр.д. № 350/2007г в частта за разноските над присъдения по решението размер, които разноски са надлежно поискани от ищеца. Присъждане е отказано по съображение, че в една обжалвана отхвърлителна част на иска и срещу един от посочените ответници, първоинстанционното решение по гр.д. 1139/1997г на ШОС не е било отменено, а е отменено, в една част, единствено решението от 16.01.2009т по гр.д. 21/2008г на Р. ,постановено срещу останалите ответници след връщане на делото за разглеждане на първа инстанция, след отмяна на прекратително определение. Поради това въззивният съд ,като е приел ,че част от делата не са решени в полза на ищеца, е изключил разноските по тях от общия сбор. Определението е неправилно. При изчислението на разноски въззивният съд е приложил несъответен на чл. 64 ал.1 от ГПК (отм) критерии .В случая Варненски апелативен съд е имал за предмет на въззивно производство инстанционен контрол върху две първоинстанционни решения по същество ,първото от които постановено срещу един от ответниците,посочени като солидарно отговорни и обжалвано от ищеца в отхвърлителната част .С второто решение, постановено след връщане на делото за разглеждане по същество и в неправилно прекратената част, искът е бил отхвърлен изцяло срещу останалите първоначални ответници. Въззивният съд е отменил частично това решение, но неправилно е отнесъл разноските, сторени от ищеца по делото срещу ответника, осъден по второто решение(т.е Министерство на здравеопазването[населено място] ) ,към жалбата в частта по първото,потвърдено решение, постановено по гр.д. № 1139/1997г на ШОС срещу друг от ответниците. Когато поради неправилно прекратяване на производството по исковата претенция в една част и след отмяната на прекратителното определение по реда инстанционния контрол, при връщане на делето в първа инстанция, се стигне до постановяването на повече от едно първоинстанционни решения по същество, които се явяват предмет на въззивен контрол в едно производство, въззивният съд следва да прецени уважения размер на иска като цяло, в съотношение спрямо разноските във всички приключили съдебни производства, а не единствено с оглед разноските,сторени при връщане на делото за ново разглеждане. Предвид гореизложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и установените разноски слдва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска, спрямо ответника Министерство на здравеопазването [населено място] разноските по в.гр.д.№350/2007г на ВАС ,присъдени с решението и изчислени правилно, съразмерно на уважената част от иска, на ищеца следва съразмерно да се присъдят и разноските за предходните инстанции ,същите установени в размер на 656лева (деноминирани ) по гр.д № 1139/1997г на ШОС, в размер на 1851 лв по в.гр.д 775/2003г на ВАС, в размер на 5,80 лв по гр.д. №21/2008г на Р. ,а по гр.д. № №836/2004г на ВКС, гр.д. № 17/2006г на ВКС, ч.гр.д. № 537/2007г на ВАС, и гр.д №118/2009г на ВАС разноски не са установени. Съразмерно на уважената част от иска ,която е в размер на 530,80 лева от предявените 15 909,28 лева, средва да се присъдят 83,80 лева разноски Следва да се присъдят и разноски за настоящата инстанция в размер на 15 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав на ІІІ г.о,