Определение № 108 от 03.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 670/2009 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Български ж. страници” ЕО., гр. С. срещу решение № 280 от 06.04.2009 г. по гр. д. № 2303/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която касаторът е осъден да заплати на ответника “Л” О., гр. В. разноски по делото в размер на 13 000 лв., както и в частта, с която е осъден да заплати държавна такса в размер на 16 289.12 лв. Касаторът поддържа, че в посочената му част въззивното решение е постановено в нарушение на закона. Според него, решаващият състав не е следвало изобщо да присъжда претендираното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като липсват доказателства за действително плащане на такова, а освен това не е съобразено, че същото е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Несъгласие е изразено и с осъждането му да заплати държавна такса, като твърди, че такава е дължима само при отхвърляне на иска по чл. 694, ал. 1 ТЗ, но не и при прекратяване на производството по него поради последващо включване на процесното вземане в изготвения от синдика списък на приетите вземания. Допускането на касационно обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значим за изхода на делото процесуалноправен въпрос - за възлагане на разноските при прекратяване на производството по делото. Предвид спецификата на предявения иск - специален установителен иск по чл. 694 ТЗ и причините за прекратяване на производството, касаторът счита, че в случая е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по касация - “Л” О., гр. В. не заявява становище по допускане на касационното обжалване. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Новият процесуален ред, създаден с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г. и приложим към настоящото касационно производство по аргумент на § 1, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., не предвижда самостоятелна обжалваемост на въззивното решение в частта за разноските. Съгласно чл. 248 ГПК, на обжалване пред Върховен касационен съд подлежи определението, с което съдът се е произнесъл по молбата на страната за допълване или изменение на решението в частта за разноските. С оглед на това, настоящата касационна жалба, имаща за предмет въззивното решение само в частта за разноските, се явява недопустима. Същата следва да се счита за молба за изменение на въззивното решение по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, компетентен за разглеждане на която е Софийски апелативен съд. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение