Определение № 139 от 04.02.2011 г. на ВКС по д. № 1250/2010 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М. „Д-р Б. Ш.”,[населено място] срещу въззивното решение на Смолянски окръжен съд по гр.д. №75/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер на 5 575 лв. искът на Г. С. срещу касатора по чл.224, ал.1 от КТ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. Налице е и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, на което се позовава касаторът. Материалноправният въпрос: включва ли се в брутното тр. възнаграждение, което е основа за изчисляване на обезщетението по чл.224, ал.1 и 2, вр. с чл.177, ал.1 от КТ, сумата, която лекарят получава над основната работна заплата от разпределени му плащания по клинични пътеки, дължими за предходни месеци, но начислени и платени му в последния отработен месец, е разрешен от въззивния съд в противоречие с Р №493/10 г. по гр.д. №538/10 г. на ВКС, четвърто гр.отд. Затова ВКС на РБ, трето г.о.