Определение № 1310 от 22.11.2012 г. на ВКС по д. № 783/2012 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на К. Д. срещу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №5389/11 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени до размер от съответно 5489 лв. и 1248 лв. – главница и мораторна лихва, исковете на [фирма] срещу касатора, с пр. осн. чл.422 от ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Намира, че е налице „разнопосочна и противоречива практика на съдилищата” по въпросите, които е поставил и като възражения срещу иска с отговора на исковата му молба и с въззивната жалба, а именно: нищожност на облигационните отношения, поради липса на предмет на сделка, вследствие на липса на качествени показатели и неравноправни клаузи в ОУ, санкционирани от З.; начислени „измислени” мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения, в нарушение на чл.86, ал.2 от ЗЗД, съобр. която за действително претърпените вради в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила; липса на нормативни документи за разпределение на топлинна енергия/ ТЕ/, за формиране на сметките и системно нарушаване на действащите такива; пълна неадекватност на някои съд. състави при приложение на разпоредбите на ЕД №2006/23/ЕО. За установяване на противоречието представя решения на първоинст. и въззивни съдилища, без данни за окончателност / влизане в сила/, които не могат да обосноват основанието по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК, според приетото в ТР№1/19.02.10 г. От представените решения вл. в сила са само решение е на ВКС по т.д. №628/10 г. на първо т.о. и по гр.д.№92/08 г. на СГС. Първото е по въпроса за приложимата за вземанията на топлофикационното дружество давност по чл.111, б.”в” от ЗЗД, който не се поставя от касатора и е решен от въззивния съд в съответствие с това решение и с ТР №3/11 г. на ОСГТК. С второто са отхвърлени исковете на битов потребител срещу топлофикационното дружество за връщане на платена без основание такса мощност. За да уважи исковете в посочения размер въззивният съд е приел, че ответникът не е възразил срещу Общите условия /ОУ/ по реда на чл.150, ал.3 от ЗЕ. Те обвързват страните със силата на закон. Ответникът не е установил да е ползвал и рекламационното производство, по реда на което може да оспори изготвените от третото лице – помагач [фирма] изравнителни сметки, в срока по. чл.32,ал.3 от ОУ. Във връзка със заявеното оспорване на фактурите на доставчика-ищец е назначена сч. експертиза, която не е установила нередовно осчетоводяване от страна на ищеца. Възраженията по приложението на ЕС №2006/23/ЕО са приети за неотносими към облигационния спор. За неоснователен при събраните доказателства за действително потребена ТЕ е намерен и доводът на ответника, че не е ползвал реално ТЕ, чието заплащане да дължи. Според въззивния съд само от монополното положение на ищеца като единствен доставчик на топлинна енергия за битови потребители не следва недължимост на сумите, представляващи нормативно определена и регулирана от ДКЕВР цена на потребената от битови потребители ТЕ. Изложените и пред въззивния съд доводи за неравноправност на клаузи и за нарушения на З., според съда са относими към производството по издаване на изпълнителен лист, но ирелевантни за исковото по чл.422 от ГПК. За основателно е намерено единствено възражението за давност, като е приложена кратката по чл.111, б.”в” от ЗЗД. К. не установява конкретно противоречие на изводите на въззивния съд по поставените въпроси с влезли в сила решения на съдилищата, поради което не е налице соченото осн. по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК за допускане на обжалването. Затова ВКС на РБ, трето г.о.