Определение № 309 от 09.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 145/2009 г.

ВКСI гражданско отделение09.06.2009reporting judge Бранислава Павлова

Ruling

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Смолянския окръжен съд от 16.12.2008г., с което е върната като недопустима подадената от Е. А. Х. и Б. К. Х. касационна жалба срещу въззивното решение № 319 от 16.05.2008г. по гр.д. № 144/2008г. на Смолянския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Grounds

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Е. А. Х. и Б. К. Х. са обжалвали разпореждането на Смолянския окръжен съд от 16.12.2008г., с което е върната като недопустима подадената от тях касационна жалба срещу въззивното решение № 319 от 16.05.2008г. по гр.д. № 144/2008г. на Смолянския окръжен съд. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ за установяване правото на собственост на ливада от 4 дка в землището на гр. З., м. „Б” и имот от 1 дка в м. „Б”, същото землище. В изпълнение на разпореждането на П. на V г.о. на ВКС за проверка допустимостта на касационното обжалване по чл.280 ал.2 ГПК, въззивният съд е дал указания на ищците да посочат обжалваемият интерес и да представят доказателства за данъчната или пазарната оценка на недвижимите имоти, предмет на иска. Съгласно представената оценка от ОСЗ цената на двата имота е 384 лв. При тези данни въззивният съд правилно е преценил, че обжалваемият интерес е под 1000лв. и на основание чл.280 ал.2 ГПК касационното обжалване е недопустимо. Неоснователни са доводите на частните жалбоподатели, че разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК предвижда ограничение за касационно обжалване само за паричните искове. Законът не може да бъде тълкуван стеснително, защото изрично е посочено, че не подлежат на обжалване пред ВКС решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. т.е. всички дела, а не само тези за парични вземания. Вещните искове са оценяеми съгласно чл.69 ГПК и цената на иска се определя според данъчната оценка, а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право. Следователно и обжалваемият интерес по смисъла на чл.280 ал.2 ГПК следва да се определи по този критерий. В случая цената и на двата имота е под 1000лв. и поради това въззивният съд законосъобразно е приел в рамките на правомощията си по чл.285 ГПК, че въззивното решение е необжалваемо и подадената касационна жалба е недопустима. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Cited provisions

5