Определение № 360 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 65/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Д. В., чрез пълномощника му адв. П, срещу определение № 1211/30.10.2009 г., по гр.д. № 1090/2009 г., по описа на ВКС, I гражданско отделение, в частта му, в която е оставена без разглеждане касационната му жалба против въззивно решение от 20.02.2009 г., постановено по гр.д. № 3430/2006 г. на СГС. С частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно и необосновано, по изложените в нея съображения. Ответникът по частната жалба – К. Х. П. в подадения писмен отговор, приподписан от пълномощника му – адв. С, моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна, по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, тричленният състав на ВКС, I-во гражданско отделение, е приел, че касационната жалба на М. В. е недопустима, поради липсата на интерес, доколкото постановеното решение е благоприятно за него. Настоящият съдебен състав намира, че тричленния състав на ВКС, I-во гражданско отделение, правилно и законосъобразно е приел с обжалваното определение, че подадената от частния жалбоподател касационна жалба е недопустима, с оглед липсата на интерес от подаването на такава, доколкото постановеното по делото решение е благоприятно за него, в качеството му на ответник, независимо от направеното признание на иска. Правото да се обжалва решението на съда по същество принадлежи единствено на страната, която не е получила търсената от нея правна защита. Както първоинстанционното производство предпоставя правото на иск, така и второинстанционното и касационното производства предпоставят правото на жалба, респ. на касационна жалба. Правото на жалба, респ. на касационна жалба, е предпоставка за допустимост, а не за основателност на същата. Затова съотношението между потестативното процесуално право да се иска отмяната на едно порочно решение и правото на жалба, респ. на касационна жалба, е сходно със съотношението между субективното материално право и правото на иск. Ето защо, щом като на ответника не е отказана търсената от него правна защита чрез насрещен иск, инцидентен установителен иск и т.н. (каквито той не е предявил) недопустима е подадената от него касационна жалба срещу решението на СГС, с което предявеният срещу него и ответника по частната жалба – К. П. от ищцата установителен иск за собственост е бил отхвърлен. С оглед на изложеното обжалваното определение, в частта му за оставяне без разглеждане на касационната жалба на М. В., е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение