Определение № 122 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 96/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Н. Ч. „Т”( в ликвидация ) гр. П. срещу разпореждане №1391 от 10.12.2009г. на Пловдивски апелативен съд, с което на основание 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната неговата касационна жалба вх. № 6* от 23.11 2009г срещу въззивно решение по гр.д. № 602/2008, постановено от същия съд. След указания за внасяне на държавна такса за касационно обжалване по чл. 280 ал.3 т.4 от ГПК съгласно разпореждане от 24.11.2009г ,е констатирано неизпълнение в срока, считано от връчване на съобщението на 30.112009г. Частният жалбоподател поддържа оплакване за незаконосъобразност на разпореждането. Неправилно е прието неизпълнение на указанията ,които не са надлежно съобщени ,нито са останали неизпълнени. Разпореждането е било приложено към съобщение по друго дело, по което читалището също е страна. Това е довело до злепоставяне на защитата на касатора. Постъпила е молба, с която е изтъкнато, че касаторът е читалище и не дължи държавна такса, но и готовност да се внесе,ако не се приеме този довод. Приложен е документ за внесена д.т от 30 лева с дата 19.12.2009г. ,съобразно указания по същото дело Частната жалба е допустима и постъпила в срок, по същество е основателна. Въззивният съд правилно е указал на жалбоподателя на зъдължението му да внесе държавна такса, от която народните читалища не са освободени по силата на закона. Констатациите за неизпълнение на задължението обаче не кореспондират с данните по делото, като от приложените съобщения,връчвани на пълномощника адв. Ц, не може да се направи извод кое именно съдебно разпореждане му е съобщено на 02.12.2009г. Преди тази дата, същият не е получавал друго съобщение по конкретното в гр.д. №602/2008 на Пловдивски апелативен съд и констатацията, че разпореждането за оставяне на касационната жалба без движение от 24.11.2009г е било връчено на 30.11.2009г., е погрешна, което е довело до незаконосъобразно връщане на касационната жалба. Макар да е налице постановен акт за връщане на същата (предвид ,че разпореждане от 10.12.2009г понастоящем е предмет на инстанционно обжалване ), с последващо разпореждане № 1* от 14.12.2009г на страната е даден нов срок за внасяне на държавна такса и тя е внесена. Тези действия съдът е предприел очевидно с оглед ускоряване движението на делото, предвид допуснатата при постановяване на обжалваното разпореждане грешка, която не може да отстани сам. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІІ г.о,