Определение № 4026 от 29.08.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1274/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищците В. Ц. С. и С. И. С. и по касационна жалба на ответницата Н. Н. Ц. срещу въззивно решение № 651 от 19.12.2024 год., постановено по в. гр. дело № 630/2024 год. по описа на Окръжен съд – Враца, ІІ-ри въззивен състав, с което, като е отменено решение № 422 от 24.06.2024 год., постановено по гр. дело № 3377/2023 год. по описа на Районен съд – Враца, са определени на основание чл. 128, ал. 1 СК мерки за лични отношения на В. Ц. С. и С. И. С. с техния внук Й. И. С., включващи правото на бабата и дядото да виждат и вземат детето при себе си, както следва: от 18.00 ч. на всеки първи и трети петък от месеца до 09.00 ч. на всеки първи и трети съботен ден с преспиване; за осъществяване на тези лични контакти в петъчния ден бабата и/или дядото следва да вземат детето от дома на майката Н. Н. Ц., а в съботния ден – да го предават на бащата за упражняване на определения между родителите режим на лични отношения със съдебната спогодба по гр. дело № 1478/2022 год. по описа на Районен съд – Враца; за 3 часа на 22 декември – деня, следващ рождения ден на детето, както и по 3 часа на рождените си дни – 3 май и 26 юли, в периоди, договорени с родителя, който има право на лични отношения в съответния ден, съгласно постигнатата спогодба по гр. дело № 1478/2022 год. по описа на Районен съд – Враца, и при съобразяване учебните занятия на детето; по една седмица в летния период – м.юни, юли или август по време, когато майката не ползва платен годишен отпуск и бащата не е в режим на лични отношения. Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и са спазени срокът по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност на жалбите. В жалбата на ищците се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност всички доказателства, както и обстоятелствата, които имат значение за определяне на мерките за лични отношения и не е отчел интересите на детето. Считат, че следва да бъде определен по-разширен режим на лични контакти. В изложението на касаторите-ищци по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ За задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните и да постанови обоснован съдебен акт, за правилността на съдебния акт – въззивната инстанция да отмени решение на първата инстанция като неправилно и да постанови друго решение при една и съща фактическа обстановка, както и при едни и същи доказателства, като изложи различни правни изводи? 2/ Следва ли определеният режим на лични отношения на бащата с детето да бъде от съществено значение при вземане на решение по реда на чл. 128 СК за определяне на режим на лични отношения на бабата и дядото по реда на чл. 59, ал. 2 СК? Касаторите навеждат допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържат, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се навежда и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност Ответницата по касационната жалба Н. Н. Ц. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно. Ответникът по касационната жалба И. С. С. не е депозирал писмен отговор. В жалбата на ответницата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд е определил режим на лични отношения, който е практически неизпълним, доколкото противоречи и обхваща периоди, които са разпределени между родителите с влязлата в сила съдебна спогодба по гр. дело № 1478/2022 год. по описа на Районен съд – Враца, а осен това създава предпоставки за нови конфликти между страните. По делото било безспорно, че бащата и двамата ищци живеели на един административен адрес, като в периода на лични отношения на бащата с детето, бабата и дядото общували пълноценно със своя внук. При това положение интересът на детото изисквал да бъде регламентиран режим на лични отношения между него и бабата и дядото, който да съвпадне с този на бащата и да се упражнява съвместно с него. Пренебрегнати били и данните за поведението на ищците. В изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са формулирани следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд при произнасяне по същество на спора да обсъди отново и изцяло установената фактическа обстановка, ведно с всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност в качеството си на втора инстанция по същество? 2/ При какви случаи не е в интерес на детето да общува с бабата, респ. дядото, тъй като общуването би навредило на развитието и възпитанието на детето? 3/ Следва ли мерките по чл. 128 СК да са ясни и конкретно определени от съда? 4/ При произнасянето по искане по чл. 128 СК, обвързан ли е съдът от режима на лични контакти, определен на родител по реда на чл. 127, ал. 1 вр. с чл. 59, ал. 4 СК? 5/ Допустимо ли е чрез искане по чл. 128 СК да се замести искане за по-разширен режим на лични контакти между родител и дете? Касаторът навежда допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поддържа, че първите четири въпроса са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение № 60134 от 08.11.2021 год. на ВКС по гр. дело № 1062/2021 год., І г. о. и цитираните в него решения, решение № 60270 от 21.01.2022 год. на ВКС по гр. дело № 660/2021 год., ІV г. о., ГК и решение № 147 от 28.07.2022 год. на ВКС по гр. дело № 4889/2021 год., ІV г. о., ГК, а петият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението се навежда и основанието за допускане на касационно основание по чл. 280, ал. 2 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците по касационната жалба В. Ц. С. и С. И. С. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а решението е правилно. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд изложил съображения, че изключителен критерий от първостепенно значение за решаване на въпроси, отнасящи се до децата, е техният интерес, като това изрично е предвидено и в разпоредбата на чл. 128 СК. Естествено е внуците и техните прародители да поддържат лични отношения. Касае се за самостоятелна категория семейни отношения, които са отделни от връзките между дете и родители и са скрепени със законово определени правни последици. В производството по спорна съдебна администрация по чл. 128, ал. 1 СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на дядото и бабата с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките на лични отношения не са посочени в закона конкретно, но са подобни на тези, които се определят между родители и деца по чл. 59, ал. 4 СК. Мерките винаги трябва да са конкретни и така определени, че да са рамка за правилното развитие на детето и добрите взаимоотношения с прародителя, а не източник на нови спорове. За интереса на детето от определяне на мерки за лични отношения с дядото и бабата, в производство по чл. 128 СК, съдът изхожда от целия комплекс от обстоятелства по конкретния случай, вземайки за база предпоставките по чл. 59, ал. 4 СК и § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. Целта на цитираните законови разпоредби е да предложи комплекс от предпоставки, приложими за различни житейски и правни ситуации, които позволяват широк обхват на съдебно произнасяне и оптимално съобразяване с всеки детайл от фактическата обстановка. Добрите отношения, честите лични контакти на внуците с бабата и дядото, следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителите, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. В същото време, режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, както и евентуалното несъответното ограничаване на времето и възможностите за лични контакти на децата с родителите им. Когато родителските права спрямо детето са предоставени на единия от родителите, на другия се определят мерки на лични отношения с детето, които трябва да обезпечават широка възможност за общуване, чието пълноценно осъществяване не бива да бъде препятствано с мерките по чл. 128 СК. Също така, при осъществяване на личните отношения с внуците, бабата и дядото не трябва да нарушават режима на отглеждане, почивка, здравето, и спокойствието на децата. От значение е има ли предписани мерки по чл. 59, ал. 4 СК за осъществяване на лични отношения с родител, какви са те, родителят живее ли съвместно с прародителя на детето, създава ли пречки за контактите с бабата/дядото, съответно определеният на родителя режим позволява ли детето да пребивава и с бабата, и с дядото достатъчно време; в интерес на детето ли е личните отношения да се осъществяват съвместно. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл. 128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права. В тази връзка въззивният съд е приел, че в конкретния случай е установено, че в края на 2021 год. между родителите на детето Й. И. С. /ответниците по делото/ е настъпила фактическа раздяла, като на следващата година е постигната съдебна спогодба, по силата на която упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е предоставено на майката Н. Ц., а на бащата И. С. е определен режим на лични отношения с детето. След раздялата отношенията между родителите са силно влошени, което е довело до риск детето да бъде въвлечено в конфликта помежду им и е наложило намеса на съответните институции. Това влошаване на отношенията е довело и до влошаване на отношенията между майката на детето Н. Ц. и родителите на бащата на детето И. С., а именно – ищците В. и С. С.. По делото са налице данни, че майката ограничава контактите на детето с неговите баба и дядо по бащина линия. Това обстоятелство не се отрича и от самата ищца, която по време на съдебните прения пред въззивната инстанция признава, че не позволява да бъде осъществявана връзка по телефона между Й. и неговите баба и дядо по бащина линия, тъй като счита, че тези разговори се използват, за да бъде уязвена. С оглед на това изявление може да бъде направен извод, че безпокойството на майката и желанието й да ограничи контактите между детето и ищците, произтича от притеснение детето да не бъде подлагано на негативни емоции и да не бъде настройвано срещу нея. Счел е, че интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа и придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата, независимо по чия линия, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. В случая ищците са силно мотивирани да участват в живота на детето. Те са били част от неговото отглеждане още от самото му раждане. Детето има изградена емоционална връзка с двамата, чувства се добре в тяхно присъствие, спокойно е в дома им. Няма доказателства за действия и постъпки, които биха могли да вредят на развитието на детето – здравословно, образователно, емоционално, психологично. Единствените данни в тази насока са за поведение на дядото С. С., който понякога употребява пред детето нецензурни изрази по отношение на неговата майка, както и за поведение на ищците, изразяващо се във възпрепятстване на детето да се чува с майка си по телефона, когато е при тях и пожелае да й се обади. Доколкото се касае за изолирани случаи, това поведение е по-скоро следствие от силно влошените до взаимна нетърпимост отношения между родителите на детето, които се отразяват и на бабата и дядото по бащина линия, поради което не може да се направи извод за липса на морален лик у някого от тях. В този смисъл регулирането на личните отношения между страните по делото би допринесло за осигуряване на спокойствие и в отношенията им. За качеството на контактите дядото не следва да проявява пред детето особеностите на психологическия си типаж, че прародителите не следва да изразяват пред детето мнение за неговата майка и да ограничават контактите му с нея, а за успеха на общуването на бабата и дядото с детето от изключително значение е и майката да не показва пред детето негативно отношение към прародителите. Въззивният съд е приел, че в интерес на детето е да бъде определен режим на лични отношения с бабата и дядото по бащина линия, който да бъде самостоятелен от този на бащата и който би способствал за пълноценни контакти със семейството на бащата, като укрепи усещането на детето за принадлежност към бащиния си род. Едно от основните възражения на майката против определянето на такъв режим е, че бащата живее съвместно със своите родители и същите контактуват свободно с детето по време на полагащото се на баща време за лични контакти с детето. Посочил е, че съдебната практика приема, че е допустимо личните отношения между баба и дядо от една страна и внук от друга, да се осъществяват в дните, определени за упражняване на лични контакти между бащата и детето. Условията за това са на родителя, който не упражнява правата спрямо детето, да е определен широк режим на лични отношения, той да живее на едно и също място с дядото и бабата и отношенията между тях да позволяват съвместното осъществяване на лични контакти. Въпросът за наличието на тези условия е фактически и се прави от съда с оглед обстоятелствата, установени по конкретното дело. В частност със сключената между родителите съдебна спогодба на бащата И. С. е определен нормален, а не разширен режим на лични отношения – в рамките на два дни през всяка първа и трета събота и неделя от месеца, по един месец през лятото и половината от ваканциите. Действително бащата И. С. и неговите родители обитават една къща, но всеки от тях има самостоятелно обособено жилище на отделни етажи, т.е. не живеят в съвместно домакинство. Въззивният съд е намерил, че при това фактическо положение на бабата и дядото следва да бъде определен самостоятелен режим на лични отношения с детето, а не съвместен такъв с бащата, но същевременно не е в интерес на детето да бъде определен претендирания от ищците и почти изцяло възприет от първоинстанционния съд режим на лични отношения. Исканите от ищците мерки са равни по време и дори в повече от тези, определени за бащата, което е недопустимо и оставя усещане, че по този начин се цели да бъде разширен режима на бащата, определен с постигнатата между родителите спогодба, а не да бъде дадена възможност на бабата и дядото за самостоятелен контакт с детето. Тези мерки не са съобразени и с обстоятелството, че детето посещава подготвителна група в детска градина, а от следващата учебна година ще е първокласник, което изисква да бъде въведен по-строг ред във времето и режима за училищна подготовка и почивка. Поисканите от ищците и определени от първоинстанционния съд мерки биха довели до пребиваване на детето при бабата и дядото през седмицата, когато трябва да е на детска градина/училище, което би довело до нарушаване на процеса на учебната му подготовка и на чувството му за ред, спокойствие и установена среда за отглеждане, възпитание и образование. С определения от първоинстанционния съд режим се накърнява и времето на детето за контакти с майката, които би следвало да са с приоритет, доколкото тя е отглеждащият родител, който упражнява родителските права и носи основната отговорност за ежедневното отглеждане на детето и за неговото възпитание и развитие. Майката работи на пълен работен ден и за нея също е необходимо да бъде предвидена достатъчна възможност за ежедневни контакти с детето. Този режим не е съобразен и с вече определения режим на лични отношения на детето с бащата и може да породи нови спорове между страните, тъй като не е ясно какво ще се случва с детето във времето от 17.00 ч. на неделния ден, когато бащата трябва да предаде детето на майката, до 18.00 ч., когато трябва да бъде взето от бабата и дядото. В обобщение въззивният съд е приел, че следва да бъде определен друг режим на лични отношения на детето с бабата и дядото по бащина линия, който от една страна да осигури възможност за самостоятелни и пълноценни контакти със семейството на бащата, а от друга страна – да липсват утежнени графици, които да пораждат нови спорове. Като подходящ е счел следния режим: от 18.00 ч. на всеки първи и трети петък от месеца до 09.00 ч. на всеки първи и трети съботен ден с преспиване; в петъчния ден детето следва да бъде вземано от бабата и дядото от дома на майката, в съботния ден – да бъде предавано от тях на бащата за упражняване на определения му режим на лични отношения със съдебната спогодба, а в неделния ден – да бъде връщано в дома на майката от бащата, отново съгласно определения му режим на лични отношения. Доколкото на бащата е дадена възможност да взема детето при себе си по време на половината дни, които са обявени за неучебни, както и по време на коледната и великденската ваканции, на неговите родители не би следвало да се определят самостоятелен режим на лични отношения в тези периоди, тъй като това би довело до накърняване правата на майката. Следва да бъде дадена възможност на бабата и дядото да вземат детето при себе си за 3 часа на 22 декември – деня, следващ рождения ден на детето, както и да го вземат за по 3 часа на рождените си дни, в периоди, договорени с родителя, който има право на лични отношения в съответния ден. На бабата и дядото следва да бъде дадена възможост да вземат детето при себе си и по една седмица в летния период – м.юни, юли или август по време, когато майката не ползва платен годишен отпуск и бащата не е в режим на лични отношения. Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк.дело № 1/2009 год., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Според приетото в т. 4 от посоченото Тълкувателно решение, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането от ВКС на правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретно дело, разрешен във въззивното решение, допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Не е налице поддържаното от всеки от касаторите основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение не е очевидно неправилно, доколкото от съдържанието му не се установява наличието на хипотезите на тази квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт: законът да е приложен в неговия обратен смисъл, или да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или изводите на съда да са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Доводите на всеки от касаторите, с които се обосновава очевидна неправилност, съдържат анализ на доказателствата и в този смисъл са относими към касационните отменителни основания по чл. 281 ГПК. Първият въпрос в изложението на касаторите-ищци, идентичен с първият въпрос в изложението на касатора-ответник, обуславя изхода от спора. По този въпрос е формирана последователна практика на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите на решението, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса – ППВС № 1/1953 год., ППВС № 7/1965 год., ППВС № 1/1985 год., т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2000 год., ОСГК, т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 1/2013 год., ОСГТК, постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 198 от 8.01.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1619/2013 год., II г. о., ГК, Решение № 4 от 18.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 3322/2015 год., II г. о., ГК, Решение № 98 от 12.07.2017 год. на ВКС по гр. дело № 3871/2016 год., III г. о., ГК, Решение № 22 от 29.06.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2113/2016 год., I г. о., ГК, Решение № 96 от 03.12.2020 год. на ВКС по гр. дело № 1076/2020 год., II г. о., ГК и др. В разглеждания случай въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК – изложил е собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е обсъдил доводите на страните и приетите за установени правнорелевантни факти поотделно и във взаимовръзка с критериите, които са от значение за определяне на режима на лични отношения между баба и дядо от една страна и внук от друга. Несъгласието на касаторите с този анализ и преценка на доказателствата, респ. с крайните решаващи изводи на съда, съставлява довод за неправилност на въззивното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Следователно не е налице претендираното от касатора-ответник допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Наличието на съдебна практика по поставения въпрос изключва приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което касаторите-ищци не са и обосновали – не са посочили кои норми са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по тълкуването им, нито коя съдебна практика е неправилна или остаряла и се нуждае от осъвременяване, нито са се позовали на настъпили изменения в законодателството или обществените условия. Вторият формулиран в изложението на касаторите-ищци въпрос и петият поставен от касатора-ответник въпрос са свързани и уточнени от настоящия съдебен състав се свеждат до въпроса за критериите, от които следва да се ръководи съдът в преценката си за най-добрия интерес на детето при определяне на режим на лични отношения между малолетното дете и неговите баба и дядо, съгласно чл. 128 СК. Този въпрос е релевантен за спора, но няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВС и ВКС по този вид спорове. Според разясненията, дадени с т. 3 от ППВС № 1/1974 год., под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателна личност и гражданин. В практиката на ВКС /например решение № 291 от 28.01.2020 год. на ВКС по гр. дело № 865/2019 год., IV г. о., ГК, решение № 18 от 25.02.2020 год. на ВКС по гр. дело № 2541/2019 год., ІV г. о., ГК, решение № 50249 от 08.12.2022 год. на ВКС по гр. дело № 419/2022 год., ІІІ г. о., ГК и др./ се приема, че определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето по реда на чл. 128 СК е обусловено от конкретната преценка на съвкупността от обстоятелствата по делото. Интересът на детето е винаги индивидуален и конкретно установим. Дефинираното в разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето съдържание на понятието „най-добър интерес на детето“ предпоставя индивидуален подход, съобразен със спецификите на личността на детето – физически, психически и емоционални особености, пол, възраст, индивидуални потребности и др. При определянето на режим на лични отношения между детето и неговите баба и дядо, и при липса на споразумение, водещ е интересът на детето да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигури неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, съгласно чл. 124, ал. 1 СК – който се преценява с оглед възрастта на детето, нивото на физическото му и емоционално развитие, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за пълноценното му развитие като личност, и съответно свързаното с този интерес задължение на родителя, комуто еднолично са предоставени родителските права, да удовлетвори този интерес, включително грижи за образованието и за личните и имуществени ентереси на детето /чл. 125, ал. 1 СК/. Едва след това се търси баланс за разпределение на останалото време за лични отношения с родителите, бабата и дядото, което време съвпада с периода на почивки през деня, почивни дни, празници и ваканции. През тези периоди от време, право и задължение на лични отношения с детето има и родителят, на когото са предоставени еднолично родителските права /чл. 124, ал. 2 СК/, тъй като не е справедливо детето да контактува с него само през времето, когато детето е длъжно да посещава училище или лекуващ лекар. В случая въззивният съд е взел предвид и подробно е обсъдил всички конкретно установени обстоятелства в тяхната съвкупност, като е приел, че личните отношения между бабата и дядото и детето безспорно са в негов интерес, но определеният режим не трябва да е за сметка на контакта на детето с отглеждащия родител. Т.е. въззивното решение не е постановено в противоречие със задължението за търсене на баланс между правата за лични контакти. С разпоредбата на чл. 128 СК е признато отделно, самостоятелно право на бабата и дядото да искът от съда определяне на режим на лични отношения с детето, като техният режим не може да замества този на бащата, нито да го продължава. Вторият повдигнат от касатора-ответник въпрос е от значение за спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, израз на която са решение № 60270 от 21.01.2022 год. на ВКС по гр. дело № 660/2021 год., ІV г. о., ГК /цитирано в изложението/, решение № 672 от 18.10.2010 год. на ВКС по гр. дело № 914/2010 год., IV г. о., ГК, решение № 249 от 06.01.2020 год. на ВКС по гр. дело № 351/2019 год., IV г. о., ГК, решение № 31 от 08.04.2020 год. на ВКС по гр. дело № 2834/2019 год., III г. о., ГК, решение № 110 от 20.02.2024 год. на ВКС по гр. дело № 1372/2023 год., III г. о., ГК, според която интересите на всяко дете са да расте в нормална семейна среда, а при невъзможност – да контактува с всеки от роднините си и да поддържа отношения с тях. Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те не вредят на развитието и възпитанието му. Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява с оглед установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Контактите на детето с неговите баба и дядо следва да бъдат прекъснати само ако бъде установено, че последните му въздействат по начин, опасен за психическото или физическото му развитие /напр. не задоволяват потребностите ву от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и т.н./. Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на родителите на детето, но по делото е установено, че се грижат за самото дете добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и дядото да бъдат лишени от възможността да имат лични отношения с него. В частност въззивният съд е приел, че бабата и дядото са пригодни да отглеждат и възпитават внука си, като по делото липсват доказателства за техни действия и постъпки, които биха могли да застрашат интересите на детето, а изолираните случаи на употребата на нецензурни изрази от страна на ищеца по отношение на майката на детето е отдал единствено на силно влошените им до взаимна нетърпимост отношения с майката на детето. Т.е. счел е за предполагаем очертания от ответницата риск дядото за в бъдеще да не се въздържа от негативни коментари по отношение на нея, с което би бил неподходящ пример за подрастващото дете, поради което е формирал решаващия извод, че бабата и дядото не следва да бъдат лишени от право на лични контакти с внука си, като е напътил страните, че успехът на тези контакти и интересите на детето зависят изцяло от тяхното поведение. Третият въпрос в изложението на касатора-ответник е релевантен за спора, като същият е намерил трайно разрешение в практиката на ВКС, част от която е цитираното в изложението решение № 147 от 28.07.2022 год. на ВКС по гр. дело № 4889/2021 год., ІV г. о., ГК. В същото е прието, че в производството по чл. 128 СК съдът решава необходими ли са мерки относно осъществяването на лични отношения на бябата и дядото с внуците, какви по вид, с каква продължителност и при нужда – какви са подходящите защитни мерки за осигуряване на изпълнението им. Мерките за лични отношения по чл. 128 СК не са посочени конкретно, но са подобни на тези, които се определят между родители и деца по чл. 59, ал. 4 СК, като не е задължително да бъдат идентични с мерките за лични отношения, които в случая са определени за родителя, комуто не е поверено детето. Мерките винаги трябва да са конкретни и така съответни, че да са рамка за правилното развитие на детото и добрите взаимоотношения с прародителя, а не източник на нови спорове. Определеният с обжалванотго решение режим на лични контакти на бабата и дядото с малолетното дете е така предписан и достатъчно подробен и ясен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избегнат възможни конфликти при осъществяването му, доколкото въззивният съд е приел, че регулярните седмични контакти с преспиване /два пъти в месеца/ на детето с неговите баба и дядо следва да бъдат осъществявани непосредствено преди седмичните му контакти с бащата, за да бъдат избегнати утежнени графици, като за целта в 18.00 ч. на петъчния ден /предхождащ първата и третата събота от месеца/ детето се взема от бабата и дядото от дома на майката, а до 9.00 ч. на съботния ден се предава от тях на бащата за упражняване на определения му режим на лични отношения със съдебната спогодба. Предписаният гъвкав режим на лични контакти за рождените дни на детето, бабата и дядото, както и през лятото, е преценен като необходим предвид конфликтите между възрастните. Същият не е ограничаващ времето на майката с детето, не е за сметка на учебното време и ваканциите му, нито препятства възможностите му за пътуване и почивка. А и следва да се посочи, че при възстановяване на общуването между страните, те биха могли да уговорят осъществяване на контактите между детето и неговите баба и дядо извън определения от съда режим. Следователно не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Четвъртият поставен от касатора-ответник въпрос е от значение за изхода от спора, но същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 147 от 28.07.2022 год. на ВКС по гр. дело № 4889/2021 год., ІV г. о., ГК /цитирано в изложението/, решение № 139 от 16.04.2014 год. на ВКС по гр. дело № 6998/2013 год., ІV г. о., ГК, решение № 18 от 25.02.2020 год. на ВКС по гр. дело № 2541/2019 год., IV г. о., ГК, решение № 318 от 12.06.2025 год. на ВКС по гр. дело № 2328/2023 г., III г. о., ГК, според която съдът следва да прецени дали контактите между детето и бабата и дядото да бъдат осъществени съвместно с тези на родителя, комуто е изрично определено време за това или с оглед нуждите на детето следва да се определи и допълнително време за самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото. Личните отношения между детето и неговите баба и дядо могат да се осъществяват в дните, определени за упражняване на лични контакти между бащата и детето, когато родителят не препятства, а насърчава контактите на детето с бабата и дядо му, същият родител пребивава при родителите си, без да е в едно домакинство с тях, и им дава възможност за контакти с внука им, на бащата да е определен по-широк режим на лични контакти с детото, да живее на едно място с родителите си и отношенията между тях да позволяват съвместно осъществяване на лични контакти. В разглеждания случай въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения. Приел е, че бащата И. С. и неговите родители обитават една къща, но не живеят в съвместно домакинство, както и че на бащата е определен общ режим на лични контакти с детето /който принципно изхожда от равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка – годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на детето, почивни дни в края на седмицата/, поради което е формирал извода, че интересите на детето изискват да бъде регламентиран самостоятелен режим на личните му отношения с неговите баба и дядо. Определеното време за лични отношения на бащата не би позволило детето да пребивава с неговите баба и дядо достатъчно време, за да се създаде и поддържа усещане за близост и семейна страна, а същевременно прекараното време съвместно с бащата, бабата и дядото не може да замени необходимостта и потребността на детето от самостоятелен контакт с бащата, за да се развива емоционалната връзка между тях. Ето защо не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд