Определение № 7601 от 19.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6112/2024 г.

С определение № 977 от 09.05.2024г., постановено по адм.д. № 42/2024г. Административен съд Добрич, VІ-ти състав, е оставил без разглеждане молбата на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна за изменение по реда на чл.248 ГПК на протоколно определение от съдебно заседание от 08.04.2024г. в частта му за разноските. Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба от Д. И. Ж., в качеството му на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна, приподписана от главен юрисконсулт Д. Митева. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд – Добрич е неправилно като постановено в противоречие със закона. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд, да постанови определение, с което да отмени определението на Административен съд – Добрич и вместо него да постанови друго такова, с което да допълни протоколно определение на Административен съд – Добрич в частта му за разноските и присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 5 790,48лв. съобразно материалния интерес по делото. Ответното по жалбата дружество „Добреви 2020“ ООД, ЕИК 206110530, с адрес за кореспонденция гр.Добрич, ул.“България“ № 7, представлявано от управителя П. И. Д. не е взело становище. Върховния административен съд, състав на първо отделение, като обсъди данните по делото и закона, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С оспореното определение Административен съд – Добрич е оставил без разглеждане молбата на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна за изменение по реда на чл.248 ГПК на протоколно определение от съдебно заседание от 08.04.2024г. в частта му за разноските. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл.80 ГПК във вр. с §2 ДР ДОПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, следва да представи списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Посочено е още че правната последица от неизпълнението на това изискване е въведена с правната норма – страната няма право да иска изменение на решението, съответно определението. Изведен е извод, че цитираната разпоредба установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, при липса на която искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските се явява процесуално недопустимо. Направено е позоваване на Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 6 от 06.11.2013г., което е задължително за съда по тълкуване и прилагане на закона. Отбелязано е, че процесуалният представител на Д „ОДОП“ – Варна в съдебно заседание на 08.04.2024г. не е представил списък с разноски, поради което молителят няма право да иска изменение на определението в частта му за разноските, поради което подадената молба следва да бъде оставена без разглеждане. Определението на Административен съд Добрич е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на частния жалбоподател за неправилност на постановеното определение са основани на неправилно приложение на материалния закон. Правят се оплаквания, че в случая се иска допълване на определението за разноски, а не неговото изменение, в който случай съгласно т.8 от същото тълкувателно решение на ОСГК на ВКС не е необходимо представяне на списък с разноски. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От данните по делото е видно, че производството по адм.д. № 42/2024г. на Административен съд – Добрич е образувано по жалба на „Добреви 2020“ ООД, ЕИК 206110530, срещу ревизионен акт № Р – 03000823002216 – 091 – 001/25.10.2023г., съставен от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с решение № 289 от 08.01.2024г. на директора на Д „ОДОП“ – Варна, с който на дружеството са установени задължения за ДДС в общ размер на 64 256,04лв./главница и лихви/, поради непризнато право на данъчен кредит по определени доставки. Преди насроченото за 08.04.2024г. съдебно заседание по делото от процесуалния представител на жалбоподателя е депозирана молба за оттегляне на жалбата срещу ревизионния акт. С протоколно определение от 08.04.2024г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на дружеството срещу така посочения ревизионен акт и е прекратил производството по делото. Със същото определение административният съд е оставил без уважение искането на процесалния представител на Д „ОДОП“ – Варна за присъждане на разноски по делото с мотив, че нормата на чл.161 ДОПК не предвижда присъждане на разноски на администрация в хипотеза на оттегляне на жалбата. От страна на Д „ОДОП“ – Варна е депозирана частна касационна жалба срещу определението от 08.04.2024г. в частта му за разноските/л.50 от първоинстанционното дело/. Същата е определена от първоинстанционния съд като искане за изменение на определението в частта му за разноските. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е определил тази молба като процесуално недопустима и като такава я е оставил без разглеждане. Определението на първоинстанционния съд е правилно. В случая спора се свежда до това налице ли е произнасяне с определението от 08.04.2024г. по въпроса за разноските и дали се иска изменение или допълване на същото, като според цитираното тълкувателно решение, в случай на искане за изменение следва да е налице списък с разноски, а при искане за допълване такова изискване не е необходимо. В т.8 на тълкувателното решение е направено и ясно разграничение кога се иска изменение и кога се иска допълване на съдебен акт в частта му за разноските. Според същите: „Допълване на съдебното решение, като способ за неговото поправяне се предприема, когато то не съдържа произнасяне по целия въведен спорен предмет. Съдът дължи произнасяне по всички искове, с които е сезиран, в определените от ищеца рамки. Този способ за промяна на решението е уреден в чл. 250 ГПК. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК.“. С оглед на данните по делото, настоящата съдебна инстанция намира, че е налице произнасяне по въпроса с разноските с определението на първоинстанционния съд от 08.04.2024г. Това следва както от мотивната част на съдебния акт, така и с нарочния диспозитив в тази насока. Следователно първоинстанционният съд се е произнесъл със съдебен акт по въпросът за разноските /доколко същият е законосъобразен е отделен въпрос, който не е предмет на настоящето производство/. По тази причина същият правилно е приел, че с молбата,с която е сезиран от страната, се иска изменение на определението в частта му за разноските, а процесуална предпоставка за разглеждане на тази молба е наличието на представен списък с разноски по чл.80 ГПК, какъвто списък не е налице по делото. По тази причина решаващият съд правилно е приел, че подадената молба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Като правилно и законосъобразно определението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,