Определение № 16 от 13.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 10/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. И. Т. и В. П. Е. против определение № 1898/12.11.2010 г., постановено по ч.гр.д.№ 1903/2010 г. от Окръжен съд – Б.. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частна жалба на същите жалбоподатели, против разпореждане на Районен съд – Б., с което производството по делото е оставено без движение, до отстраняване на констатирани от първоинстанционния съд нередовности на исковата молба. Ответниците по частната жалба не са взели становище. Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба, въззивния съд е преценил, че постановеното от първоинстанционния съд разпореждане не е от категорията съдебни актове, подлежащи на обжалване. Ищците А. И. Т. и В. П. Е. са предявили иск с правно основание чл.109 от ЗС. В исковата молба не е посочена цена на предявения иск, като държавната такса, внесена от ищците е в размер на държавна такса по неоценяеми искове. С разпореждане, първоинстанционния съд е констатирал нередовности на исковата молба, изразяващи се в неизпълнение на разпоредбата на чл.127, ал.1, т.2, 3 и 4 от ГПК, като в изпълнение на задълженията си по проверка на редовността на исковата молба, е оставил на основание чл.129, ал.2 от ГПК исковата молба без движение, като е дал указания на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба в законовия едноседмичен срок. По отношение на дължимата държавна такса, съдът е приел, че предявения иск е оценяем и е определил начина за нейното изчисление, въз основа на данъчна оценка, удостоверение за което следва да се представи отново от ищците. С разпореждането, районния съд не се е произнесъл по увеличение на цената на предявения иск, а само е определил дължимата, според него, държавна такса, в рамките на правомощията си и задължението за проверка редовността на исковата молба. С така постановеното разпореждане не се прегражда по-нататъшния ход на делото, поради което същото не подлежи на инстанционен контрол. Проверката на законосъобразността на дадените указания ще следва да се извърши при обжалване на евентуално постановено прекратително определение, при неизпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането, но същото не подлежи на обжалване, доколкото и в закона не е предвидена такава процесуална възможност. Постановеното разпореждане не е акт на съда по увеличаване цената на иска, посочена от ищците /доколкото такава не е посочена/, поради което не е налице хипотезата на чл.70, ал.2 от ГПК, предвиждаща обжалваемост на този вид съдебни актове. По изложените съображения, състава на ВКС приема, че определението на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на А. И. Т. и В. П. Е. против разпореждането на районния съд от 06.10.2010 г. е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия