Решение № 386 от 14.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 329/2009 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, във вр. ал. 1,т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на адв. М като процесуален представител на С. И. П. от с. Г. Дамяново, обл. Монтана срещу определение от 23.04.2009 год., постановено по гр.д. №326/2008 год. на Монтанския окръжен съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят твърди, че в дадения от съда срок е отстранил нередовностите на касационната жалба, поради което не имало основание за нейното връщане. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о, приема следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното определение Монтанския окръжен съд на осн. чл. 286,ал.1,т.2 ГПК е постановил връщане на касационната жалба на подателя й С. И. П., чрез неговия пълномощник адв. Д от гр. К., поради неотстранени в срок нередовности. Това определение на съда е предхождано от разпореждане, постановено в закрито заседание от 13.03.2009 год., с което МОС в изпълнение на правомощията си относно проверка на редовността на касационната жалба по чл.285 ГПК, е оставил същата без движение като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да отстрани нейните нередовности като представи пълномощно на процесуалния представител на страната, изложение на основанията за касационно обжалване по чл.280 ГПК и доказателства за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 30 лв. Съобщението за това разпореждане е било получено от адв. М на 15.04.2009 год., като междувременно е била внесена държавната такса за допускане на касационно обжалване. Видно от положения датов печат, на 17.04.2009 год., по делото е било депозирано изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ГПК, както и пълномощно на адв. М. Видно от изложението, като основание за допускане на касационно обжалване, касаторът се е позовал на това по чл. 280, ал.1,т.2 ГПК. Последното предполага, че заедно с изложението страната е следвало да представи копия от влезли в сила съдебни актове, които да установяват противоречива съдебна практика относно повдигнатия в изложението съществен материално правен или процесуалноправен въпрос. Последното касае редовността на касационната жалба и изрично е било посочено в разпореждането на съда от 13.03.2009 год. Доколкото това не е било сторено, указанията на съда не са били изпълнени в цялост, респ. не са били отстранени всички нередовности на касационната жалба, поради което съдът правилно е постановил нейното връщане. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.