Определение № 509 от 15.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 483/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, озаглавена молба, подадена от адв. П. В. - пълномощник на ищцата Й. О. К., представлявана от майки й и неин законен представител С. Д. Х., от [населено място] срещу протоколно определение от 27.4.2011 г. по гр.д.№5415/2009 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІІ-В въззивен състав,, с което частната жалбоподателка в настоящото производство е осъдена да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лева, на основание чл.65, ал.1 ГПК/отм./. Обстоятелствата по делото са следните: Й. О. К., представляване от майка й и неин законен представител С. Д. Х. от [населено място] е предявила против [фирма] - [населено място] иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. С решение от 15.01.2009 г. по гр.д.№8935/2008 г. Софийският районен съд, ГО, 43 състав, е отхвърлил иска. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ищцата, въз основа на което е образувано гр.д.№5415/2009 г. по описа на СГС,г.о. В хода на въззивното производство въззивничката е поискала ангажиране на допълнителни доказателства, като съдът е указал представянето на удостоверение за данъчна оценка на процесния имот. В проведеното на 27.4.2011 г. съдебно заседание въззивната инстанция е констатирала, че приложените от въззивничката документи са издадени на 19.4.2011 г. и на 20.4.2011 г., като липсват доказателства за датата, на която е поискано издаването им и съответно, че искането е заявено своевременно. Освен това е констатирано, че е представена данъчна оценка Поради това е прието, че е налице процесуално поведение на страната, което е причина за отлагане на делото и на същата следва да се наложи санкцията по чл.65, ал.1 ГПК/отм./. Срещу протоколното определение на въззивния съд от 27.4.2011 г. за внасяне на допълнителна държавна такса е подадена частна жалба от пълномощника на ищцата - адв. В., с оплаквания за незаконосъобразност като се акцентира на факта, че налице бездействие на администрацията на ОС “З и Г”. Представя се заявление, датирано от 20.01.2011 г. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и с оглед правомощията си по 278 ГПК намира за установено следното: Частната жалба срещу протоколното определение на Софийския градски съд от 27.4.2011 г., е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения: Определението на Софийския градски съд е правилно. След проведеното на 19.11.2010 г. съдебно заседание, в което съдът е дал възможност на въззивната жалбоподателка на ангажира доказателства и й е указал да представи данъчна оценка за процесния имот, до провеждане на следващото насрочено съдебно заседание – 27.4.2011 г., същата е имала на разположение повече от 4 месеца, за да се снабди с указаното от съда доказателство. Представеното заявление от жалбоподателката не установява, че е налице своевременно изискване на данъчната оценка. Не е проявена изискуемата се от процесуалния закон активност от страната за снабдяване с искания документ. Представеното по делото удостоверение за данъчна оценка, изискано и получено по служебен ред от Столична община – район “П.”, сочи, че жалбоподателката не е използвала възможността да се снабди с доказателството от данъчната администрация. Останалите, наведени в частната жалба оплаквания са неотносими към действията на въззивната инстанция. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,