Решение № 7471 от 7.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2619/2025 г.

Производство по чл.208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. В. П., от гр. София против решение 162/03.01.2025 г. по адм. дело 10200/2024 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.69 и чл. 69б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба, директорът на ТП на НОИ София-град, чрез юрисконсулт Вълева изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмен отговор, с който моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 162/03.01.2025 г. по адм. дело 10200/2024 г. Административен съд София град е отхвърлил жалбата на И. В. П., от гр. София срещу решение 2153-21-230/17.09.2024 г. на директора на ТП на НОИ София град и потвърденото с него разпореждане [номер]/59 от 02.08.2024 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Приел е, че органите на НОИ обосновано са установили, че заявителката П. не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст нито по чл.69, ал.2 КСО, нито по реда на чл.69б, ал.1 КСО и законосъобразно са отказали отпускането ѝ. Отбелязал е, че оспорените актове не страдат от пороците по чл.146 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че И. В. П., от гр. София е подала Заявление вх. 2113-21-3501/31.05.2024 г., с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 КСО. Пенсионният орган е зачел на жалбоподателката осигурителен стаж по чл.69,ал.2 от КСО по условията на първа категория труд 13 години 07 месеца 00 дни, от които осигурителен стаж, положен като държавен служител по ЗМВР 10 години 09 месеца 03 дни, и осигурителен стаж като държавен служител по ЗДАНС 02 години 09 месеца 27 дни; от трета категория труд 19 години 00 месеца 24 дни. В резултат на това общият осигурителен стаж, превърнат от трета категория труд, е определен на 41 години 08 месеца и 14 дни. Към датата на подаване на заявлението жалбоподателката е имала навършени [възраст], като сборът от осигурителния ѝ стаж и възрастта е 94 години, 00 месеца и 19 дни. Органите на НОИ са констатирали, че И. П. не е навършила изискуемата възраст по чл.69, ал.1 и ал.2 КСО и че има недостигащ стаж като държавен служител по ЗМВР и ЗДАНС, като са приели, че не е налице хипотезата на чл.18, ал.4 НПОС за отпускане на пенсия по чл.69б, ал.1 КСО. Пенсионните органи законосъобразно са отбелязали, че правото на заявителката за пенсиониране следва да бъде преценявано по реда на чл.69 КСО, тъй като положения стаж е по ЗМВР и ЗДАНС, съгласно който условията за възникване на това основание са навършена възраст от 54 години и 02 месеца за 2024 г. и минимум 27 години осигурителен стаж, от който 2/3 (18 години) действително изслужени в специалните ведомства. Направеното в съдебния акт тълкуване на законовите разпоредби на чл. 69, ал. 1 и ал. 2, чл. 69б КСО и чл. 18, ал. 4 НПОС отразява последователната им редакция и взаимовръзка между тях, от които следва да се определи ясно целта на закона и съответствието на оспорения административен акт със същата. Изискуемата възраст за 2024 г. е 54 години и 2 месецаи за двата пола. Минимално изискуемия осигурителен стаж 27 години, от който 2/3 (18 години) действително изслужени в специалните ведомства. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Именно лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но единствено, когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. Разглежданият спор попада в обхвата на чл. 69, ал. 2 КСО, а не в този на чл. 69б КСО, касаещ лицата, полагали труд от първа категория, която съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). Чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Сред тях не попадат служителите по ЗМВР и ЗДАНС. Формалното съответствие на изискванията на чл. 69б, ал. 1 КСО не е основание за отпускане на пенсия, с оглед на обстоятелството, че водещ е характерът на действително заеманата длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП и НКТП. Разпоредбата на чл.18. ал. 4 НПОС в случая е неприложима. При изследване на съдържанието на специалните закони, посочени в чл. 69 КСО е видно, че положеният труд се зачита като първа категория, т.е. той се приравнява на такъв по силата на закона. Аналогично следва да е и тълкуването на разпоредбата на чл. 17. ал. 2 НПОС, в която е посочено, че осигурителният стаж се зачита като такъв от първа категория труд. Наличието на такава изрична разпоредба, която специално да указва това, отново сочи, че този стаж се признава за такъв по силата на закона, а не защото действително е такъв от първа категория, след като в НКТП са определени изрично длъжностите и професиите, които полагат труд при първа категория труд. Предвид изложеното се установява, че разпоредбите на чл.69, ал.2 и чл.69б, ал.1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Разпоредбата на чл.18, ал.4 НПОС е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл.69 КСО и е облагоприятстващ за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичния характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл.69 КСО. При сравнението на последователните редакции на чл.69 и чл.69б КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. Настоящият състав е запознат със съществуващата (различна) до момента съдебна практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси, която следва да се счита изоставена поради възможността при прилагането й да се допусне заобикаляне на закона, както и с оглед характера на средствата за ДОО като публичен ресурс. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора - И. П. следва да бъдат поставени претендираните от административния орган разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Същото, на основание чл. 143, ал. 4 и с чл. 78, ал. 8 от ГПК, се определя в размер на 100 лева (сто лева), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.