Определение № 10118 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9006/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Н. от гр. София чрез адв. А. Илиев срещу определение № 8333/12.06.2024 година на Административен съд – София-град (АССГ) по адм.д. № 4408/2024 година. С последното, на основание чл. 159, т.5 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмо с №Ц-03-1276/20.03.2024 година, подписано от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоеврад при Комисията за защита на потребителите (КЗП). Неправилно съдът прекратил производството по делото поради изтекъл срок за обжалване на писмото. Доколкото в писмото не бил указан срок за обжалването му, приложение намирала разпоредбата на чл. 140, ал.1 от АПК, като срокът за обжалването му се удължавал на два месеца. Прави искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, директорът на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоеврад при Комисията за защита на потребителите, не взема становище по частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Д. Н. от гр. София чрез адв. А. Илиев срещу писмо с №Ц-03-1276/20.03.2024 година, подписано от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоеврад при Комисията за защита на потребителите. С последното, по повод жалба на Н. срещу „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, първият е уведомен, че КЗП няма правомощия в посочени сфери, а в тези, в които има правомощия да проверява, няма констатирано нарушение, поради липса на изискване по приложим норматив. Изразява се съжаление за невъзможност за съдействие в случая. За да прекрати производството по адм.д. № 4408/2024 година съставът на АССГ е приел, че оспореното писмо е съобщено на Н. на 23.03.2024 година, а жалбата срещу писмото е недопустима поради изтичане на преклузивния 14-дневен срок за обжалването му пред съда (жалбата е входирана в КЗП на 15.04.2024 година, а срокът за обжалване на акта изтича на 08.04.2024 година). Определението е неправилно при следните съображения от правна страна: Проверката за допустимост на жалбата, която административният съд извършва, следва основанията по чл. 159 от АПК. В случая съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 5 от АПК, поради просрочие, без да обсъди процесното писмо има ли характеристиките на административен акт и оспорващият има ли правна възможност/интерес от оспорването му по съдебен ред. За да се направи извод за просрочие на жалбата, съдът следва да е изяснил характиристиките на оспореното и правния интерес/възможността за оспорването му по съдебен ред. В конкретната хипотеза оспореното писмо е по повод жалба на Н. срещу „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД до Комисията за защита на потребителите. Съдът не е изяснил правомощията на КЗП по повод тази жалба. Дали така наречената „жалба“ няма характеристиките на сигнал и съответно какви са правомощията на КЗП при сигналите? Има ли писмото характер на административен акт и какъв административен акт представлява, за да се брои срок за оспорването му? Намират ли приложение в случая разпоредбите на чл.15, ал.2 и чл. 107 – чл. 116 АПК? С оглед правомощията на КЗП по чл. 95 и чл. 233 от ЗЗП, представлява ли административен акт отказът на комисията да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка или отказът за издаване на наказателно постановление? Едва, ако установи, че писмото има характеристиките на административен акт, съдът, според вида на акта, трябва да брои сроковете за оспорването му, като съобрази и разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК. Тъй като посочените, относими за крайния изход на спора въпроси, не са обсъдени от АССГ и по тях не е взето становището на страните, касационната инстанция би засегнала правото на защита на същите страни, ако за първи път се произнесе по тях на касационна инстанция. Горното обосновава извод за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на указанията дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. По претенцията на разноски ще се произнесе АССГ с оглед изхода на спора след връщането му. Воден от гореизложеното съставът на ВАС