Определение № 335 от 24.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1147/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. С. Я. чрез пълномощника му адвокат Т. Б. против решение № 218 от 30.12.2019 г., постановено по гр.д. № 153 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Кърдажали, с което е потвърдено решение № 188 от 12.04.2019 г. по гр.д. № 1111/2018 г. на Районен съд-Кърджали за отхвърляне на предявения от Т. С. Я. против П. Т. Н. и Н. Б. М. иск с правно основание чл.33, ал.2 ЗС за изкупуване на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** ведно с втори етаж с идентификатор ***** от двуетажна масивна жилищна сграда при условията, уговорени в договор за покупко-продажба по нотариален акт № 5, том III, рег. № 24638, дело № 377/2018 г. на нотариус № 020. П. Т. Н. и Н. Б. М. са подали чрез пълномощника си адвокат Д. Г. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Въззивният съд е споделил и препратил към мотивите на районния съд и като е съобразил доводите във въззивната жалба на ищеца, е счел, че основният спорен въпрос по делото е дали жилищната сграда е в режим на етажна собственост, като състояща се от две самостоятелни жилища /на първия етаж, дарено на ищеца с нотариален акт № 55, том XI, дело № 2615/1997 г. и на втория етаж, дарено на ответницата П. Н. с нотариален акт №п 729, том I, дело № 1087/1975 г./ или е еднофамилна и е била притежавана в обикновена съсобственост между Т. Я. и П. Н.. При разрешаване на този спор съдът е съобразил, че в кадастралната карта и кадастралните регистри сградата е отразена като съдържаща два самостоятелни обекта, както и че към момента на изповядване на процесната сделка – 11.05.2018 г. – ищеца и ответницата се легитимират като съсобственици при равни права на поземления имот и като индивидуални собственици на жилище в сградата: Т. Я. на първия етаж, а П. Н. на втория етаж. С оглед доводите във възивната жалба, че както към момента на изграждане, така и към момента на договора между ответниците, не са били изпълнени законовите изисквания, за да бъде определен втория етаж като самостоятелно жилище, съдът е съпоставил и анализирал гласните и писмените доказателства, както и приетите по делото експертни заключения на в.л. С., оспорено от ищеца и на в.л. М., оспорено от ответниците. Приел е за установено, че сградата е построена през 1961-62 г. без строителни книжа върху основите на съществувала и отразена в плана от 1956 г. едноетажна паянтова жилищна сграда, като е отразена вече като двуетажна масивна във вида, в който съществува и към момента и в следващите планове от 1980 г. и 1999 г. /макар да са установени допуснати в тях непълноти досежно ориентацията на входа към втория етаж/. Първоначално е изградена като еднофамилна с вътрешни стълби с изградена обща тоалетна с предверие, долепена до къщата до север след затваряне на пространството под тераса-входна площадка към втория етаж, съставляваща в момента описаното в нотариалния акт от 2018 г. мазе с полезна площ от 6.40 кв.м. и в което помещение според вещото лице М. и понастоящем влиза общият за цялата къща водопровод. С извършените впоследствие преустройства чрез премахване на вътрешното стълбище, чрез изграждане и за двата етажа на отделни външни стълби за достъп до обособените жилищни входове, както и чрез затваряне на северната входна площадка-тераса, се е целяло според св.Т. разширение и самостоятелност на първия етаж за нуждите на семейството на бащата на ищеца, но по този начин се е достигнало и до самостоятелност и на втория жилищен етаж, отреден за ответницата от родителите й с даряването му през 1975 г. Благодарение на така постигнатата самостоятелност през 1997 г. и ищецът е придобил правото на собственост върху първия етаж, дарен му от родителите му. Съдът е обсъдил противоречивите експертни заключения дали втория етаж отговоря на техническите изисквания за самостоятелно жилище – експертното мнение на вещото лице М., обекта отговаря на техническите изисквания и нормативи както към 1961-62 г., така и до настоящия момент, а експертното мнение на вещото лице С., макар и цитираща и съобразяваща същите правила и нормативи е че не отговаря, като становище й е обосновано с извода й, че на етажа не са били устроени баня с тоалетна и кухня, защото прекараният за обособяването му при преустройството водопровод и PVC обратна тръба не са свързани с действащите такива в тоалетната /създадена чрез затваряне на пространството под входната площадка за втори етаж/. Съдът е счел, че извода на вещото лице С. за липсата на баня с тоалетна и кухня, не е съобразен с показанията на единствената незаинтересована от изхода на спора свидетелка В. Х., съгласно които на втория етаж в периода 1982-1989 г. са живели наематели, а впоследствие децата на ответницата – дъщерята през учебната 1991-92 г., синът през учебната 1995-96 г. Приел е, че отсъствието на необходимото свързване на прави и обратни води към настоящия момент се дължи по-скоро на прекъснати връзки, поради предприети от новия собственик действия по ремонт на закупения имот, а не на отсъствие на такива връзки за целия продължителен период от време на съществуване на имота, като е счел, че този извод се подкрепя и от писмените доказателства /удостоверение на „ВиК“ ООД-Кърджали за открита самостоятелна партида на ответницата П. Н. за вода и канал, както и открита самостоятелна партида за отчитане на ел.енергия с измервателна точка на втория етаж и титуляр П. Н./. Тези съображения са обосновали извода на въззивния съд, че вторият етаж е самостоятелно жилище, респективно сградата е в режим на етажна собственост и за ищеца не е възникнало право на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК ищцата Т. С. Я. поставя въпросите: 1) за критериите, по които следва да се преценява дали една двуетажна жилищна сграда, построена в съсобствен поземлен имот, е в режим на обикновена дялова съсобственост или в режим на етажна собственост между нейните собственици с оглед приложимостта на чл.33, ЗС; 2) кога един етаж от двуетажна жилищна сграда представлява самостоятелен обект в сградата с предназначение жилище, в т.ч. необходимо ли е за целта на етажа да има устроени кухня, санитарно помещение и прилежащо складово помещение; 3) за съдържанието на мотивите към въззивното решение и приложението на чл.272 ГПК и предвидената в чл.272 ГПК възможност за препращане към мотивите на първата инстанция, освобождава ли въззивния съд от задължението по чл.236, ал.2 ГПК да мотивира своето решение; 4) длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства 5) за начина, по който съдът следва да извърши преценка на събраните по делото гласни доказателства, както и за необходимостта да бъдат обсъдени от въззивния съд. Първите два въпроса са обосновани с тезата на касатора, че на втория етаж никога не е имало баня, тоалетна и кухня. Тази теза обаче е била отречена от въззивния съд, който е приел, че такива помещения са били обособени след преустройството на построената еднофамилна жилищна сграда, а съответно и въпросите се явяват неотносими към мотивите в атакуваното решение. По третия, четвъртия и петия въпрос касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Третият въпрос е обоснован с твърдението, че препращайки към мотивите на районния съд, въззивният съд не е обсъдил оплакванията на жалбоподателя, свързани с наличието на приземен етаж в сградата, както и твърденията му за наличие на съсобственост с разпределено ползване, а не на етажна собственост. Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по решение № 186 от 2.07.2015 г. по гр.д. № 4465/2014 г., IV г.о., на която се позовава касаторът и според която и прилагайки чл.272 ГПК въззивният съд следва да се произнесе по спорния предмет, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди доводите и възраженията на страните, както и твърденията на жалбоподателя на неправилност на първоинстанционното решение. Посочените от касатора доводи са били въведени в подадената от него въззивна жалба, но при липса на обосновка за тяхната относимост към спора. Тези доводи се основават на факти, осъществени по време, когато сградата е била собственост на родителите на Т. Я. и П. Н. и преди дарението на втория етаж на П. Н. и макар и не изрично са приети за неотносими от въззивния съд, който е формирал извод, че при преустройството на еднофамилната жилищна сграда се е целяло разширение и самостоятелност на първия етаж за нуждите на собственика му, но по този начин се е достигнало и до самостоятелност на втория жилищен етаж, отреден за ответницата от родителите й с даряването му през 1975 г., а благодарение на тази самостоятелност и ищецът е придобил собствеността на първия етаж с дарението от 1997 г. Липсва противоречие на въззивното решение и с посочената от касатора практика на ВКС по четвъртия и петия въпрос, обосновани с довода, че съдът е постановил решението си само върху показанията на свидетелката В. Х. без да обсъди останалите свидетелски показания, които не ги подкрепят /например на свидетелката Т., според която дъщерята на ответницата е живяла при нея и къщата е била необитаема/. Съгласно практиката на ВКС въззивният съд е длъжен да останови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства, като мотивира защо дава вяра на едни или други свидетели. Именно по този начин е процедирал и въззивният съд, като е разрешил спора имало ли е на втория етаж баня, тоалетна и кухня, което обстоятелство е в основата на различните експертни заключения. Именно с оглед на този спор са обсъдени и свидетелските показания, като съдът е посочил, че дава вяра на показанията на В. Х. /съответно не дава вяра на показанията, които излагат противоречиви на нейните впечатления/ защото е незаинтересована от изхода на спора и защото твърденията й за факта имало ли е на втория етаж сервизни помещения се подкрепят и от писмените доказателства за открити за втория етаж на името на П. Н. самостоятелни партиди за отчитане на вода и канал и електрическа енергия. Обстоятелството, че съдът е направил фактически изводи, различни от тези, които касаторът счита, че е следвало да бъдат направени, не обуславя противоречие с посочената от него практика на ВКС. С оглед изхода на настоящото производство касаторът следва да възстанови на П. Т. Н. и Н. Б. М. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 700.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Д. Г.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение