Определение № 387 от 30.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 1002/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д.-О з ЕАД-С. против решение от 5.06.2010 г. по гр.д. № 74/2010 г. на Софийски АС, с което, като краен резултат, са уважени исковете по чл.226 КЗ на ищците Трачеви от П. срещу касатора. Ответниците по касационната жалба са подали отговор, че не са налице основанията по чл.280,ал.1 и чл.281,т.3 ГПК, като претендират за разноски, но няма доказателства, че договореното адв.възнаграждение е платено. В молба, вместо изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди е решен в противоречие с ППВС 4/68 г. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Касаторът дори не се е аргументирал, защо счита, че е нарушен принципа за справедливост, както и че съдът не се е бил съобразил с установените критерии и в какъв смисъл-завишени или понижени. Бланкетното позоваване на чл.280,ал.1,т.1 ГПК не може да обоснове приложно поле на касационно обжалване. Представените определения по чл.288 ГПК не се включват в съдебната практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и съобразно приетото в ТР № 1/2009 г. ОСГТК. Доводите за неправилност на решението са ирелевантни в производството по чл.288 ГПК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното, ВКС-І т.о.