Определение № 138 от 05.03.2009 г. на ВКС по т. д. № 113/2009 г.

Производството е по чл. 218а, ал. 1 във връзка с чл. 213, б. „б”, чл. 250, ал. 3 от ГПК /отм./ и § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Е. М. от гр. П. срещу определение № 579/11.12.2008г. по ч. гр. д. № 919/2008г. на Плевенски окръжен съд, Гражданска колегия, въззивно отделение, с което е отменено определение № 263 от 14.10.2008г. по ч. гр. д. № 3707/2008г. на Плевенски районен съд и вместо това молбата на М. Е. М. за спиране на основание чл. 250 от ГПК /отм./ на производството по изп. дело № 2* на Ч. съдебен изпълнител П. Д. е оставена без уважение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, незаконосъобразно, тъй като съдът не е съобразил следното: по делото няма данни, че счетоводните книги са водени редовно от „Т” ЕАД; документите по чл. 237, б. „к” от ГПК /отм./ не са изпълнително основание, тъй като частният жалбоподател не е поканен да изпълни задължението в седмодневен срок, няма разписка за връчена покана; частният жалбоподател не живее на посочения адрес, апартаментът не е захранван с топла вода, няма монтирани радиатори за парно отопление, частният жалбоподател не е абонат на „Т” ЕАД; адвокатското възнаграждение е договорено, но не е заплатено. Частният жалбоподател моли определението на въззивния съд да бъде отменено и да бъде оставено в сила определението на Плевенски районен съд. Ответникът по частната жалба „Т” ЕАД, гр. П. оспорва частната жалба, поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и излага евентуални съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Преценката за допустимост на частната касационна жалба се извършва съобразно разпоредбите, съдържащи се в отменения Граждански процесуален кодекс. Приложимостта на отменения ГПК към настоящата хипотеза следва от императивната норма на § 2, ал. 9 от ПЗР на ГПК /ДВ, бр. 59 от 20.07.2007г./, съгласно която производствата, образувани по молби за спиране на изпълнението по чл. 250 от ГПК /отм./, когато изпълнителният лист е издаден по молба, подадена до 01.03.2008г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. В настоящия случай молбата за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, б. „к” от ГПК /отм./ във връзка с чл. 154, ал. 1 от ЗЕ, въз основа на който е образувано изп. дело № 2* на Ч. съдебен изпълнител П. Д., е подадена от „Т” ЕАД, гр. П. в Плевенски районен съд преди 01.03.2008г. – на 27.02.2008г. Въззивното определение, с което Плевенски окръжен съд се е произнесъл по законосъобразността на определението на Плевенски районен съд по молбата за спиране на изпълнението по чл. 250 от ГПК /отм./, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред ВКС. Съгласно чл. 218а, ал. 1, б. „в” от ГПК /отм./ на касационно обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на производството. Определението, предмет на частната касационна жалба, не прегражда развитието на производството по делото и следователно не подлежи на касационен контрол. Определението по чл. 250 от ГПК /отм./ не е от категорията и на определенията, доближаващи се до решенията, тъй като с него не се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство. В този смисъл е задължителната съдебна практика – т. 6 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение