Определение № 235 от 03.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1367/2011 г.

Производството е по чл. 288 във вр. чл. 280 от ГПК. С решение от 28.04.2011 г. по гр. д. № 584/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІІ – Б състав, е потвърдено решението от 04.10.2010 г. по гр. д. № 6501/2010 г. на Софийски районен съд, І ГО, 43 състав, с което по предявените от [фирма] – [населено място] искове по чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, е признато за установено, че Б. Е. М. от [населено място] дължи на ищеца сумата от 1 330. 37 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода м. септември 2009 г. до м. април 2009 г. в топлоснабден имот, находящ се в [населено място], район „В.”,[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.10.2009 г. до окончателното изплащане и сумата от 298. 19 лв. – законна лихва за забава върху главницата, за периода от 01.11.2006 г. до 06.10.2009 г., за които суми в производството по ч. гр. д. № 13880/2009 г. на Софийски РС, 113 състав, е издадена заповед за изпълнение, а исковете за разликата до пълните им предявени размери – съответно от 3 076. 60 лв. и за периода м. октомври 2004 г. до м. август 2008 г. (по главния иск) и от 1 081. 87 лв. и за периода 01.12.2004 г. до 31.10.2006 г. (по акцесорния иск), са отхвърлени като погасени по давност. Против решението на Софийски градски съд в отхвърлителната част на предявените искове е постъпила касационна жалба от [фирма] – [населено място]. Излагат се оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.281, т. 3 от ГПК и се иска неговата отмяна с произтичащите от това последици. В изложението към касационната жалба искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е обосновано с основанието по чл. 280, ал.1, т. 2 от ГПК. Ответникът по касация – Б. Е. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Жалбата е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, но е процесуално недопустима. Със законодателното изменение на чл. 280, ал. 2 от ГПК, извършено със ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 100/21.12.2010 г., са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. Съгласно пар. 26 от ПЗР на ЗИДГПК, изменението е в сила от датата на обнародване на закона в „Държавен вестник” – т. е. 21.12.2010 г., като според пар. 25 от този закон по действащия до изменението процесуален ред се приключват само висящите - пред съответната инстанция, дела. С обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по предявени от касатора обективно съединени установителни искове за парични вземания, чиято цена е съответно 3 076. 60 лв. и 1 081. 87 лв. Решението е постановено на 28.04.2011 г., а касационната жалба е подадена на 07.06.2011 г., т. е. след влизане в сила на изменението на чл.280, ал. 2 от ГПК (в редакцията ДВ бр. 100/21.12.2010 г.) Предвид цената на всеки от предявените обективно съединени искове, която е под предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК минимални прагове за допустимост на касационното обжалване, касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение