Определение № 711 от 11.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 789/2009 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2,изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. ООД-с. Кривина против определение № 83/29.10.2009 г. по т.д. № 887/2009 г. на ВКС-І т.о., с което не допуска разглеждането на молбата на частния жалбоподател за отмяна на основание чл.303,ал.1,т.5 ГПК на влязлото в сила решение от 6.06.2008 г. по ф.д. № 687/2007 г. на СГС. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Определението е правилно. Решението, чиято отмяна е искана, е постановено по иск по чл.431,ал.2 във вр. с чл.498 ГПК-отм., предявен от Л. Г. срещу дружеството за заличаване на вписано по партидата на дружеството обстоятелство. Решението, с което искът е уважен, е влязло в сила на 4.07.2008 г. и на 14.07.2008 г. е изпратено на АВ на основание чл.14 ЗТР. С обжалваното определение е констатирано, че заличаването е извършено от АВ на 6.08.2008 г., като в електронното досие се съдържа сканирано, както съдебното решение въз основа на което е извършено заличаването, така и придружителното писмо на СГС. Правилен е извода на ВКС-ІІ т.о., че съгласно чл.7 ЗТР, оповестителното действие на вписването се е породило на 6.08.2008 г. от когато заинтересованите лица се считат за уведомени, а молбата за отмяна е подадена на 17.06.2009 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок по чл.306,ал.1,т.5 ГПК. Всъщност действието на вписването, съобразно чл.7 ЗТР, въвежда необорима презумпция за знание спрямо всички, още повече по отношение на дружеството, което е било страна в производството, и за него това е най-благоприятния /най-късния/ срок. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.