Определение № 10053 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8676/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място] против Определение № 1910 от 28.05.2024 г. постановено по административно дело № 40/ 2024 г. по описа на Административен съд- Плевен (АС- Плевен), с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавна такса за производство на отмяна на влязло в сила определение № 904/ 07. 03.2024 г. по административно дело № 40/ 2024 г. по описа на АС Плевен. Жалбоподателят излага съображения, че постановеният акт е незаконосъобразен. Ответникът не представя становище. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба на Г. В. В., срещу ГДИН към МП, с която се претендира изплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева за причинени му неимуществени вреди от продължителна изолация от 14 до 23.04. 2020 г. Към исковата молба е приложена молба за освобождаване от държавна такса. В тази молба лицето иска да бъде освободен от държавна такса по делото. С Определение № 904/ 07. 03.2024 г. по административно дело № 40/ 2024 г. на АС- Плевен искането за освобождаване от държавна такса по делото е оставено без уважение. Определението е обжалвано и е оставено в сила с Определение № 1587/ 29.04.2024г. по адм. дело № 323/ 2024 г. на тричленен състав на АС- Плевен. С разпореждане № 1891 от 27.05. 2024 г. исковата молба на Г. В. е върната и е прекратено производството по делото. Постъпило е искане за отмяна на влязло в сила Определение № 904/ 07. 03.2024г. по административно дело № 40/ 2024 г. В него молителят иска да бъде освободен от заплащане на държавна такса. В обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът счита, че молбата за освобождаване е неоснователна, като от наличните справки се установява, че В. и съпругата му А. В. притежават недвижими имоти и моторни превозни средства, както лично, така и в режим на съпружеска имуществена общност. АС Плевен е преценил, че лицето разполага с необходимите финансови средства да заплати държавна такса в размер на 30 лева за образуване на производството. Определението е правилно. На основание чл. 227а, ал.2 АПК, вр. чл. 236 АПК такси и разноски по производството не се внасят от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1. доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства. Преценката в тази връзка се прави за всяко отделно дело, в зависимост от актуалните данни по него. Правилен е изводът, че лицето разполага с достатъчно парични средства да заплати държавната такса и не са налице основания за освобождаването му от внасяне на такава. Изводът на съда е обоснован с информацията, съдържаща се в изпратената от Агенцията по вписванията справка за наличните данни за В. и съпругата му. От справката, не може да се направи извод, че имущественото състояние на В. е такова, че да бъде преценен като лице, без доходи. Частният жалбоподател е на пълна държавна издръжка и притежава множество недвижими имоти заедно със съпругата си. Определението, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд, състав на трето отделение