Определение № 10054 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3522/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на „Зита ВТ“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. М. Иванов, с искане за допълване на Решение № 8347/04.07.2024 г., постановено по адм. дело № 3522/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, в частта му за разноските. Ответната страна – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Т. Харалампиев, изразява становище за неоснователност на искането поради прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Молба за допълване на основния съдебен акт в частта за раноските е постъпила и от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, подадена чрез горепосочения пълномощник. В депозиран писмен отговор от „Зита ВТ“ ЕООД е изразено становище за неоснователност на искането. Настоящият съдебен състав намира постъпилите искания за допълване на постановеното решение за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в законоустановения срок, визиран в чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Разгледани по същество същите са основателни. С Решение № 8347/04.07.2024 г., постановено по адм. дело № 3522/2024 г. по описа на ВАС, чието допълване в частта за разноските се иска от страните, е оставено в сила Решение № 530/14.02.2024 г., постановено по адм. дело № 318/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. С посоченото решение административният съд, по жалба на „Зита ВТ“ ЕООД, е отменил Ревизионен акт № Р-04000422002719-091-001/19.01.2023 г. за размера от 30 431,52 лв. (погрешно в молбата си дружеството сочи сумата 35 189,71 лв.), като жалбата е отхвърлена за сумата от 23 537,76 лв. Пред касационната инстанция дружеството е обжалвало решението в отхвърлителната му част за задължения за ДДС и корпоративен данък в общ размер на 20 331,56 лв., а административният орган е оспорил съдебния акт изцяло – в частта, с която е отменен ревизионният акт, или за размера от 30 431,52 лв. В открито съдебно заседание от страна на процесуалния представител на „Зита ВТ“ ЕООД е представен списък по чл. 80 от ГПК за извършени разходи за касационата инстанция (л. 41), както и договор за правна защита и съдействие (л. 42), видно от които страната е заплатила 5 000 лв. адвокатско възнаграждение. Съобразно това в полза на „Зита ВТ“ ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция пропорционално – спрямо заплатените 5 000 лв. при съобразяване с уважената част от жалбата в размер на 30 431,52 лв., или 2 819,34 лв. По отношение на молбата, подадена от Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, се установява, че претенцията за присъждане на разноски е сторена своевременно – с подаване на касационната жалба, поради което в полза на страната такива следва да бъдат присъдени. Техният размер се определя при съобразяване на разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК и чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отчитане на обжалваемия (20 331,56 лв.) и общия материален интерес (53 969,28 лв.), или в полза на приходната администрация се следва сумата 1 871,39 лв. Следва да се отбележи, че при този изход на спора не следва да се присъждат разноски за държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение