Определение № 50164 от 16.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2022 г.

Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от Методи И. М. и А. Р. К., ответници в производство по чл.288 от ГПК, чрез процесуалния им представител адвокат М., с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 50211 от 26.05.2023г., като бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000лв. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК, е постъпило становище от ответната страна, чрез процесуалния й представител С. за основателност на молбата. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 50211 от 26.05.2023г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260000 от 9.02.2022г. по в.гр.д.№ 427/2020г.на Апелативен съд Варна. В същото съставът не се е произнесъл по своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на направените разноски. Липсата на произнасяне по надлежно направено от страната искане е основание за допълване на постановения съдебен акт. С оглед крайния изход от спора, своевременно направеното искане и на основание чл.78 ал.3, вр. чл.81 ГПК, искането е основателно. В случая са представени договор за правна защита и съдействие от 7.04.2022г. и разписка, с които се установява, че договореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 6 000лв. е заплатено в брой. Следователно, е установено реалното извършване на посочените разходи и същите следва да бъдат присъдени. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение