Определение № 616 от 22.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2020 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. К. П., чрез адвокат А. М., срещу въззивно решение № 187/25.11.2019 г., постановено от Кърджалийски окръжен съд по в.гр.д. № 228/2019 г., в частта в която е отхвърлен предявения иск по чл. 200 КТ за сумата над 9000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лева., ведно с обезщетение за забава върху отхвърлената част от главницата, считано от 26.02.2018 г., както и съдебноделоводните разноски. Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон – чл. 52 ЗЗД, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Процесуалният представител адв. М. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА при уважаване на касационната жалба. Насрещната страна МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски“ АД, [населено място], представлявано от изпълнителния директор Т. Д. Ч., не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Третото лице – помагач на ответника по иска – [община], не отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Кърджалийски окръжен съд, като изменил решението на първостепенния Кърджалийски районен съд, осъдил МБАЛ “Д-р Атанас Дафовски“ АД да заплати на Р. К. П. сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение по чл. 200 КТ за настъпила на 26.02.2018 г. в [населено място] трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № 5104-08-04 от 06.03.2018 г. на НОИ, ТП – Кърджали, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Осъдил “Д-р Атанас Дафовски“ АД да заплати по сметка на Кърджалийски окръжен съд сумата от 180 лева – държавна такса и сумата от 228,35 лв. – адвокатско възнаграждение в полза на адвокат А. М.. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Р. П. работела като санитар в “Д-р Атанас Дафовски“ АД, като на 26.02.2018 г., след приключване на работната й смяна, прибирайки се към дома си, се подхлъзнала на заледен тротоар, паднала и счупила големия и малкия пищял на лявата подбедрица. Съдът намерил, че се касае за трудова злополука. Било издадено влязло в сила на 20.03.2018 г. разпореждане № 5104-08-04 от 06.03.2018 г. на НОИ, ТП – Кърджали, с което злополуката била приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 КСО. Била поставена диагноза “закрито счупване на подбедрица /бималеонарно счупване на костите на подбедрицата/ на ляв крак”. Извършена била оперативна интервенция, чрез открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. Последвало домашно пролежаване за срок от около шест месеца, през което време П. не можела да движи крака си и да стъпва на него, състоянието ѝ било съпътствано от постоянни болки. Наложило се болнично лечение в отделението по физикална терапия и рехабилитационна медицина в два периода – от 26.04.2018 г. до 03.05.2018 г. и от 11.07.2018 г. до 18.07.2018 г., както и и втора оперативна интервенция в периода 12.11.2018 г. – 16.11.2018 г. за отстраняване на метални импланти от костта. Към момента на изготвянето на заключението при Р. П. е налице забавено оздравяване. От правна страна съдът приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 200 КТ. Приел, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на 9000 лв. Присъдил и компенсаторно обезщетение в размер на законната лихва, считано от 26.02.2018 г. до окончателно изплащане на главницата. Решението е постановено при участието на [община] като трето лице –помагач на работодателя - ответник по иска. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпросите: как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди и следва ли решаващият съд да посочи изчерпателно и обсъди в тяхната съвкупност всички обективни обстоятелства и критерии, въз основа на които да бъдат оценени адекватно неимуществените вреди; длъжен ли е съдът да посочи всички относими обстоятелства и реално да ги съпостави с конкретните увреждания на пострадалия и настъпилите последици, като ги съобрази в цялост, оцени значението им за размера на вредите и длъжен ли е да посочи кои точно факти и обстоятелства водят до увеличаване, съответно до намаляване на размера на неимуществените вреди, съпоставими с оглед средния обичаен размер на вредите, възприет в съдебната практика, извършвайки цялостен анализ на фактите, формиращи съдържанието на понятието справедливост; следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения във въззивната жалба и кои критерии следва да бъдат съобразени при положението на въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост и включва ли той икономически и обществено-социални критерии Поддържа противоречие с Постановление № 4/23. 12. 1968 г. на ВС; решение № 149/02. 05. 20001 г. по гр.д. № 574/2010 г., III г.о., решение № 67/16. 03. 2012 г. по гр.д. № 1101/2011 г. на III г.о., решение № 136/01. 03. 2012 г. по гр.д. № 414/2010 г., III г.о., решение № 407/26. 05. 2010 г. по гр.д. № 1237/20009 г. на III г.о., решение № 259/19. 12. 2014 г. по гр.д. № 1764/2014 г. на III г.о., решение № 54/23. 04. 2019 г. на ВКС по гр.д. № 3649/2018 г.; и решение № 79/07. 06. 2019 г. на ВКС по гр.д. № 3839/2018 г. Според жалбоподателя въззивният съд не е съобразил формираната в сходни случаи съдебна практика, напр. решение № 86/06. 06. 2017 г. на ВКС по гр.д. № 3856/2016 г.; решение № 121 от 15. 11. 2017 г. на ВКС по гр.д. № 5321/2016 г. и решение № 167/19. 04. 2010 г. на ВКС по н.д. № 86/2010 г.; Съставът на Върховния касационен съд намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по поддържаните от касатора основания. Въззивният съд, прилагайки чл. 52 ЗЗД, не се е произнесъл в противоречие с тълкуването и принципните разрешения, дадени в посочената по-горе съдебна практика. Обезщетението за причинените неимуществени вреди от злополуката са определени по справедливост, при съвкупен анализ на всички установени по делото обстоятелства, релевантни към конкретно търпените болки и страдания от Р. П., като съдът ясно е посочил кои са преценените от него обстоятелства, а именно: характерът на увреждането; наложилата се оперативна интервенция, домашно залежаване (обездвижване) за срок около шест месеца, довело до невъзможност пострадалата да движи крака си и да стъпва на него; търпените болки; осъщественото двукратно болнично лечение, както и нуждата от втора оперативна интервенция за отстраняване на имплантирани метални тела от костта; наличието на забавено оздравяване в сравнение с нормалния период за оздравяване; възможността касатора да продължи да изпитва болки, макар със затихващ интензитет, в областта на травмата. Съдът оказал да приеме, че е налице съпричиняване по доводите на работодателя във връзка с наднорменото тегло на пострадалата и нейната възраст. Размерът на обезщетението не се явява несъответен на икономическите условия в страната към датата на увреждането, като съдът е съобразил, че то не бива да служи за неоснователно обогатяване, а и присъдената лихва още от датата на злополуката има компенсаторен характер. Цитираната от касатора съдебна практика не обосновава и несъобразяване с формираните в сходни случаи размери на обезщетения за неимуществени вреди. В посочените съдебни решения релевантните обстоятелства за преценката по чл. 52 ЗЗД не са съвпадащи с фактите по разглеждания казус.. Уврежданията не се обезщетяват по ценоразпис, а и в случая нито уврежданията са идентични, нито продължителността на оздравителния процес, проведеното лечение, конкретните болки и последици, личностните характеристики на пострадалите. В решение № 86/06. 06. 2017 г. на ВКС по гр.д. № 3856/2016 г. обезщетение е присъдено за неимуществени вреди от открито счупване на глезена на десния крак, с голяма открита рана и с продължително и усложнено оздравяване, с три оперативни интервенции, два пъти поставяни гипсови имобилизации, с хронифиралана инфекция, довели до увреждане на костта и обездвижване, с по-голяма от обичайната продължителност на възстановвяннае поради откритата фрактура, създаваща предпоставки за възникване на инфекция от допир с външни агенти или дрехи; със сигурност към датата на формиране на силата на присъдено нещо е установено, че оздравителният процес не е приключил и поради засегнатата кост, са възможни още години за възстановяване; пострадалият трудно стъпва и изпитва силна болка; той е мъж на 44 г., който поради продължителната неработоспособност изживява дълбока негативна личностна себеоценка като съпруг и родител, осигурявал издръжката на семейството. В решение № 121 от 15.11.2017 г. на ВКС по гр.д. № 5321/2016 г. няма изложена нито фактическа обстановка, нито съображения кои точно обстоятелства са взети предвид Решение № 167/19.04.2010 г. на ВКС е постановено по н.д. № 86/2010 г., поради което е извън обхвата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но също така касае различна фактическа обстановка. В заключение, касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, съдът