Определение № 36 от 18.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 9119/23.04.2009 година, заявена от В. К. В. от с. П. чрез адв. Е срещу въззивно Решение Nо 422 от 16.03.2009 година постановено по гр.възз.д. Nо 2850/2008 година на Пловдивския окръжен съд. С посоченото решение, е оставено в сила Решение Nо 66 от 01.07.2008 година по гр.д. Nо 871/2008 година на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен заявения от В. К. В. срещу М. С. Т. и К. С. С. иск по чл. 108 ЗС за осъждане на ответниците да предадат владението на собствения и недвижим имот- ½ идеална част от НИВА с площ от 5.5 дка, находяща се в м.”М”, землището на с. М., община Р., имот Nо 031037. За да се отхвърли иска решаващият СЪД е приел, че възстановеният имот с Решение на ОбСЗГ Nо 823-8/01.06.2001 година по пр.вх. Nо 823/21.01.1991 година със заявител К. С. С., с план за земеразделяне е на наследниците на сина С. К. С., но не е от общия наследодател - бащата КОСТАДИН, няма титул за собственост на името на последния, а той е починал 1944 година в тежест на ищцата е било да установи пред компетентния административен орган ,че имотите, следва да бъдат възстановени на наследниците на К. баща, тъй като са му принадлежали. Доказателствата, че е бащата е притежавал имота към 1933 година не може да промени изводите с оглед отдалечеността до включването им в ТКЗС, след смъртта на бащата. С касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, защото данъчната оценка на имота от 473 лв. / стр. 25 / е много занижена и затова следва да се допусне експертиза за определяне реалната пазарна цена на имота, както и причина, че нотариалните актове за наследство от бащата са взети с измама от племенника К. С. С. / за което има образувана и наказателна преписка срещу него/ и там, в обясненията на племенницата, ищцата никога не се е отказвала от наследството си. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК поради превратната преценка на доказателствата по делото. По делото не е подаден отговор в срока по чл.287 ГПК от ответниците по касация. Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: При данните по делото и като прецени, че въпреки дадената възможност не са представени доказателства, установяващи че обжалваемия интерес е над установения от законодателя праг от 1000 лв., намира касационната жалба за процесуално недопустима. По делото са налице данни- л. 25 от производството пред РС, че данъчната оценка на процесния недвижим имот е 473 лв. След като от страна на заинтересованата страна-касатор по делото няма ангажирани други писмени доказателства, обосноваващи обжалваем интерес над минимално определения в чл. 280 ал.2 ГПК т.е над 1000 лв., то касационната жалба се явява недопустима и на основание разпоредбата на чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, при условията на иззета компетентност, настоящият състав намира, че касационното производство следва да бъде прекратено поради недопустимост на обжалване на въззивното решение, а подадената касационна жалба, се върне на касатора. По изложените съображения и на основание чл. 280 ал.2 ГПК във вр. с чл. 286 ал.1 т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия