Определение № 467 от 07.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 355/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК. Г. Д. П. и Ц. Д. В. са обжалвали определението на Л. окръжен съд № 78 от 26.02.2009г. по в.гр.д. № 278/2008г. Частната жалба е подадена в срок срещу определение, преграждащо развитието на производството, поради което е допустима. Ответниците са подали отговор, в който изразяват становище, че частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Л. окръжен съд е приел, че предявеният иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ е недопустим и е обезсилил решение № 57 от 03.04.2008г. по гр.д. № 645/2007г. на Т. районен съд като е прекратил производството по делото. Върховният касационен съд констатира, че определението е процесуално недопустимо. Проверката за допустимостта на производството и на постановения съдебен акт на първата инстанция се извършва от въззивния съд в рамките на решаващата му дейност по съществото на спора, включително и по отношение на пороци, които не са въведени от жалбоподателя, но за които съдът следи служебно. Ето защо актът, с който въззивният съд следва да се произнесе, когато приеме, че искът е недопустим или е ненадлежно предявен не е определение, а решение - ТР 2/2004г. на ВКС, ОСГК т.7. Видът на акта на въззивната инстанция при обжалването му обуславя и характера на производството пред касационния съд, тъй като обжалването на преграждащите производството по делото определения, постановени за пръв път от въззивния съд и на решенията, постановени по съществото на спора се обуславя от различни предпоставки като във втория случай е необходимо наличие на основанията на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед на изложеното определението на въззивния съд като ненадлежен съдебен акт е недопустимо и следва да се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане на въззивния съд за постановяване на решение по делото. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение