Определение № 493 от 01.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 724/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. П. И. от София срещу въззивното решение на СГС от 14.Х.2009г. по в.гр.д. № 81/2009г. Ответниците по касационната жалба О. администрация София, [фирма] София, Р. В. У. и Х. У., последните двама от София, не са заявили становище пред настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение СГС е оставил в сила решението на СРС от 28.ХІІ.2007г. по гр.д. № 4137/2005г. и допълнителното решение от 07.ХІ.2008г., с които са отхвърлени предявените от В. П.И. срещу [фирма], Х. У., Р. У. и О. администрация /ОА/ София искове за предаване държането на недвижим имот, находящ се в София, както и искът срещу ОА за присъждане на 586.61лв. консумативни разходи за вода за периода 03.ІV.2001г. – 05.V.2005г. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил никакви доказателства за ползване на имота от ответниците Х.У., Р.У. и [фирма]. В констативни протоколи от 16.ІІІ.2006г. и от 02.V.2007г. на служители на ОА е отразено освобождаването на имота от дружеството след изтичането на сключен с ОА договор за наем. Не се установява и ОА, която е съсобственик с ищеца на имота, да държи същия, за да се ангажира отговорността й за консумативи. В изложението на В. П.И. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, представено след даденото му от въззивния съд указание, са описани обстоятелства по движение на делото във връзка с предявените искове, като се сочи, че касационната жалба е подадена поради необоснованост на въззивното решение, че ищецът не е наемодател на ответното дружество – вторият договор е подписан само от областния управител. Чл.7 от КРБ постановява отговорност на държавата за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Наемателите се укриват, наемодателят не се явява в с.з., но получава редовно наем с договор, признал го за нищожен. Ищецът го търсят да плаща консумативи за имот, от който му е отнето владението. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължително, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В изложението към касационната жалба на И. не са формулирани по посочения начин въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд при постановяване на решението. В този документ са релевирани само оплаквания за необоснованост, представляващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 т.3 от ГПК, които подлежат на касационен контрол едва в същинското касационно производство, ако такова бъде допуснато, но не и в настоящото по допускането. При липса на основната предвидена в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставка за разглеждане на касационната жалба по същество, касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.