Определение № 340 от 04.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1484/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх.N. 1206/23.08.2010 година на С. Г. А., Л. Р. А., Г. Р. А., С. П. А., Н. А. П. и Г. А. С. чрез адв. В. Д. - САК срещу Решение от 14. 07.2010 година по гр. възз.д. Nо 58 /2010 година на ОС-М.. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на чл. 258 ГПК е потвърдил Решение от 04.12.2009 година по гр.д. Nо 273 /2008 година на РС-Б., с което е отхвърлен предявеният от С. Г. А., Л. Р. А., Г. Р. А., С. П. А., Н. А. П. и Г. А. С. иск срещу Н. И. Д. и К. К. Г. за установяване правото им на собственост върху ПИ с кадастрален Nо 12961.424.366 по плана на[населено място] с площ от около 1800 кв.м., както и иска по чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на НА Nо 735/2008 година. За да отхвърли исковете за собственост, решаващият въззивен съд е приел, че ищците не се легитимират за собственици на процесния ПИ по силата на решение за признаване правото на собственост по З., нито е налице съвпадение на имотите описани по НА Nо 95/1945 година и този, чиято отмяна се иска- НА Nо 735/ 2008 година, с които констативен нотариален акт се признава право на собственост на Н. Д. на основание наследство, реституция по ЗСПЗЗ и давностно владение. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съществени процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото, за нарушени правомощия на въззивната инстанция по чл. 236 ал.2 ГПК и по приложението на чл. 17 ал.2 ГПК, обусловили порочността на обжалваното решение, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, с довод, че по въпросът за идентификацията и индивидуализацията на недвижими имоти се решава противоречиво от съдилищата и за правилното приложение на закона се налага произнасяне за да се унифицира тезата, че кадастралният план /КП/ не е документ удостоверяващ правото на собственост, а за индивидуализацията на имотите е необходимо поне две от границите да бъдат установими, а въпросът за приложимостта на чл. 17 ал.2 ГПК налага произнасяне, с оглед неточното му прилагане по делото. В срока по чл.287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация. Състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, налице са данни за обжалваем интерес над минимално определения по чл. 280 ал.2 ГПК- а именно данните за данъчна оценка на процесния имот от 15 660 лв. поради което същата се явява процесуално допустима. След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че НЕ СА налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. За да е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или с решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия въпрос. След като с изложението по чл. 284 ал.3 ГПК не се сочи, нито се представят решения на съдилищата, с които посоченият въпрос – за идентификацията и индивидуализацията на недвижими имоти да се разрешава противоречиво, то позоваването на т.2 като основание за допускане на касационното обжалване, не може да бъде прието за обосновано. Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос е фактически въпрос и според начина на установяване на конкретните факти по всяко дело, изводите на съдилищата са различни без обаче това да означава противоречива практика, нито да обосновава нужда от произнасяне, с което преразглеждането на поставения въпрос би довело до промяна и преодоляване на погрешно установена съдебна практика, или до осъвременяване на тълкуването на правна норма, или до тълкуване на нови правни норми и институти за постигане на еднаквото и точно тълкуване и развитие на правото. По изложените съображения и на чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия