Решение № 17450 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2019 г.

Решение № 17450 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8122/2019 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на областния управител на област Д., подадена чрез процесуалния му представител юрк. Г. Г., против решение № 209/29.05.2019 г. на Административен съд – Д., постановено по адм. д. № 161/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1032 по протокол № 46 от заседание на Общински съвет на община Добричка, проведено на 31.01.2019 г., и са присъдени в полза на Общински съвет Д. разноски в размер на 500 лв. Според касатора налице са всички отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В жалбата обаче се поддържа единствено, че решението на административния съд не е съобразено с разпоредбите на чл. 28, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ вр. § 5 от същия закон и с чл. 138 от Конституцията на Република България, съгласно които проектът на приетия подзаконов нормативен акт от Общински съвет на община Д. е следвано да съдържа оценка на въздействие, както и че решението противоречи на чл. 26, ал. 3 ЗНА, тъй като кметът на общината е орган на изпълнителната власт, и публикуването на проекта е следвало да се извърши на портала за обществени консултации. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се признае оспореното решение на Общински съвет на община Д. за незаконосъобразно, както и да се присъдят на страната разноски по чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Ответникът – Общински съвет - Д. оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Д. Далакманска в писмен отговор от 21.06.2019 г. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и оставяне в сила на оспореното с нея първоинстанционно съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Добричкия административен съд е било решение № 1032 по протокол № 46 от заседание на Общински съвет на община Добричка, проведено на 31.01.2019 г., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ Общинският съвет е изменил чл. 30, ал. 1, т. 31 от действащата Наредба № 8 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Добричка, град Д., приета с решение № 182/28.04.2016 г. на Добрички общински съвет, гр. Д.. Изменението е в следния смисъл: "При изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения по реда на чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ, с изключение на случаите когато се събира таксата по чл. 32 - такса 139, 00 лева за един засегнат имот. " Правилно административният съд е приел, че оспорването е допустимо. Според Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. на ОСК на ВАС областният управител може да упражнява контрол за законосъобразност върху всички решения на общинските съвети чрез оспорването им пред съответния административен съд по реда на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията /ЗА/. Чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ЗА дават правомощия на областния управител да контролира законосъобразността на всички актове на общинския съвет, тъй като в този закон не са визирани някакви ограничения/изключения от това правило. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗМСМА в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. В случая изменението в наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Добричка е направено с решение на Общинския съвет, което решение областният управител може да оспори пред административния съд /виж в този смисъл и определение № 9797 от 11.07.2014 г. по адм. д. № 6624/2014 г., ІV отд. на ВАС/. В правомощията на Общинския съвет е на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 ЗМСМА да определя размера на местните такси. Според чл. 9 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, а според чл. 6, ал. 1, б. "д" и б. "е" от същия закон общините събират местни такси за технически и административни услуги. С оглед изложеното следва да се приеме, че решението за изменение на чл. 30, ал. 1, т. 31 от наредбата е взето от компетентен орган в рамките на делегираните му законови правомощия и при спазване правилото на чл. 2, ал. 1 ЗНА нормативните актове да се издават само органите, предвидени от Конституцията, или от закон. Установено е от съда, че кметът на Община Добричка е внесъл в Общински съвет Д. предложение за изменение в чл. 30 от Наредба № 8 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Добричка, град Д.. Предложението с мотивите е било публикувано на сайта на общината на 10.12.2018 г. След изтичане на 30 - дневния срок за обсъждане по чл. 26, ал. 4 ЗНА, на 14.01.2019 г., кметът е депозирал в общинския съвет докладна записка за изменението. На 25.01.2019 г. е внесъл справка по чл. 26, ал. 5 от ЗНА, от която се установява, че по предложението няма постъпили становища или възражения. На 22.01.2019 г. проектът за промени в наредбата е обсъден на съвместно заседание на Постоянната комисия по местно самоуправление, обществен ред, сигурност и законност и на Постоянната комисия по финанси и бюджет, икономическа и инвестиционна политика, евроинтеграция и международно сътрудничество. Комисиите са се произнесли с проекторешение. Заседанието на Общинския съвет е проведено на 31.01.2019 г. и на него са присъствали 20 от общо 21 избрани общински съветници, от които към момента на гласуването са присъствали 14. Всичките 14 единодушно са гласували за приемане на предложението за изменение на наредбата. При така установените факти правилно е прие съдът, че изменението на подзаконовия нормативен акт е направено при спазване на изискванията по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА. Докладът е подробен и от него става ясно, че изменението в текста на чл. 30, ал. 1, т. 31 от Наредбата се налага с цел постигането на яснота при прилагането на чл. 32 и чл. 30, тъй като при действащата редакция една и съща такса се дублира в текстовете във връзка с учредяването на права върху общински имоти. Освен това, изменението се налага, защото от действащата редакция на чл. 30, т. 31 се явяват изключени случаите по глава пета от Закона за енергетиката, при които заповеди не се издават. Посочено е, че целта на таксата е да покрие разходите на комисията по чл. 210 ЗУТ, когато тя се налага да работи, без да е събрана такса по чл. 32. Във връзка с изменението не се налага използването на финансови и други средства, То не противоречи на правото на ЕС. И. налага извод за това, че докладът има съдържанието по чл. 28, ал 2 ЗНА. Неоснователен е доводът на касатора, че при приемането на изменението на наредбата е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че не е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 3 ЗНА съставителят на проекта, който е кметът на общината, да го публикува на портала за обществени консултации. Чл. 138 от Конституцията на Република България определя общинския съвет като орган на местното самоуправление в общината, а чл. 39, ал. 1 от нея – кмета като орган на изпълнителната власт в общината. Регламентът в чл. 26, ал. 3 ЗНА изисква, когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването се извършва на портала за обществени консултации, а когато е орган на местното самоуправление - на интернет страницата на съответната община и/или общински съвет. Публикуването на проекта за нормативен акт по чл. 26, ал. 3 ЗНА цели да осигури изпълнението на изискването на ал. 2 в процеса по изработването му да се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Доколкото кметът е орган на изпълнителната власт само в общината, а нормативният акт установява дължимостта на местна такса за услуга, която се предоставя на територията на общината, то с публикуването на проекта на интернет страницата на общината посоченото по-горе законово изискване е спазено /виж в този смисъл и решение № 10945/15.07.2019 г. по адм. д. № 14604/2018 г. на ВАС, трето отд/. Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове № 502-01-74/01.09.2015 г. е предложена следната редакция на чл. 26, ал. 4: "Когато съставителят на проект на нормативен акт е орган на изпълнителната власт или орган на местното самоуправление, публикуването се извършва и на портала за обществени консултации". В съответствие с това е и предложената дефиниция на "портал за обществени консултации" в пар. 7 от ДР – "централна, публична уеб-базирана информационна система, която осигурява публикуването на проекти на нормативни актове за обществени консултации, изготвени от орган на изпълнителната власт или от орган на местното самоуправление". Предложението за новия текст на ал. 4 на чл. 26 обаче не е прието и в текста на чл. 26, ал. 2 ЗНА не е регламентирано задължително публикуване на всички проекти на портала за обществени консултации, независимо от това дали съставителят е орган на изпълнителната власт или орган на местното самоуправление, а напротив разграничени са двете хипотези. Поради това административният съд правилно е преценил, че дори и да има нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗНА, то не е съществено и не обуславя извод за незаконосъобразност на оспореното изменение. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 20 ЗНА. Според чл. 19, ал. 1 ЗНА съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗНА предварителната оценка на въздействието е частична и цялостна. Според ал. 2 извършването на частична предварителна оценка на въздействието предхожда изработването на всеки проект на закон, кодекс и подзаконов нормативен акт на Министерския съвет. Според ал. 3 цялостна предварителна оценка на въздействието се извършва при: 1. изработване на нови закони и кодекси; 2. изработване на проекти на нормативни актове, за които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни последици. Ал. 4 регламентира, че извън случаите по ал. 3 цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта. В съответствие с разпоредбите на чл. 20, ал. 4 на чл. 19 предвижда, че Министерският съвет определя с нормативен акт условията и реда за планиране и извършване на оценка на въздействието на проектите на закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. При тази законова регламентация правилно е приел административният съд, че извършването на предварителна оценка на въздействието не е задължително при изработването на проект на подзаконов нормативен акт, който не се приема от Министерски съвет, а от орган на местно самоуправление, както в случая. В този смисъл са и мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове № 502-01-74/01.09.2015 г., според които актовете, по отношение на които ще се изготвя предварителна оценка на въздействието, са закони, кодекси и подзаконови нормативни актове на Министерския съвет. Що се отнася до чл. 28, ал. 4 ЗНА, той предвижда, че проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2 и предварителна оценка на въздействието съгласно глава втора, не се обсъжда от компетентния орган. Видно е, че такава предварителна оценка задължително трябва да придружава проекта, когато това е изискване по глава втора от закона /чл. 19 и чл. 20/, а не във всички случаи. По така изложените съображения касационната инстанция преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.