Определение № 504 от 26.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 307/2009 г.

Производството е по чл.274 ал. 3 т.1 ГПК. Д. Щ. А. от гр. С.обжалва и иска да се отмени Определение Nо 39 от 03.02.2009 година по ч.гр.д. Nо 53/2009 год. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 13. 11. 2008 год. по гр.д. Nо 1673/2006 година на Сливенския районен съд за прекратяване на иска за делба на движими вещи и за присъждане на обезщетение за ползата им, от която е била лишена. Поддържа се, че обжалваните определения са неправилни, постановени в нарушение на материалния закон и съществени процесуални правила. Жалбоподателката обосновава допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК с тезата, че разглеждането на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона и за утвърждаване на практиката на касационния съд по делата за делба на движими вещи, във втората фаза, когато има спогодба за разпределение в дял на движимите вещи, но не и в частта по заявените сметки. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем съдебен акт по см. на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК определение за прекратяване на делото ,потвърдено от втората инстанция, с което се прегражда пътя на искова защита, с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което и същата е процесуално допустима. В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е постъпило писмено възражение от противната/ другата/ страна- Р. Р.. Допустимостта на касационното обжалване и при частните касационни жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК, е обусловено от наличие на законовите условия за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Настоящият състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия, като съобрази наведените от страните доводи и данните по делото, намира, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване на релевираните основания – чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С обжалваното определение, окръжният съд по жалба на Д. А., в правомощията на втора инстанция, е потвърдил определението на районния съд за прекратяване на делото иск за съдебна делба на движими вещи между страните по делото, бивши съпрузи, както и в частта по сметките. Повдигнатият материално-правен въпрос относно възможността, по силата на сключена изънсъдебна спогодба за разпределение на движимите вещи във втората фаза на делбата да се прекрати делото и в частта по сметките, предявени като иск за обезщетение за ползването на тези вещи само от единия съпруг на основание чл. 31 ал.2 ЗС, е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика за предметната рамка, в която може да се прекрати висящия исков процес при сключена извънсъдебна спогодба. Налице е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Обжалваното определение, в частта, с която е прекратено делото във втората фаза на делбата и в частта по сметките по чл. 286 ГПК/ отм./ във вр. с чл. 31 ал.2 ЗС, е процесуално недопустимо. Съдът е бил десезиран от спора по извършване на делбата на процесните движими вещи т.е. само по основния иск, тъй като само в рамките на висящия спор за делба, във фазата му по извършването чрез доброволното, извънсъдебно разпределение на движимите вещи, висящият спор за делба е разрешен със спогодба. По отношение на приетия за съвместно разглеждане на 23.11.2007 година иск по сметки, липсва волеизявление от страна на ищцата, с което съдът да бъде десезиран от висящата облигационната претенция. В тази част производството е прекратено без основание, поради което обжалваното определение следва да се отмени в тази част и делото се върне за продължаване на процесуалните действия и приключването със надлежен съдебен акт. Приложената по спора практика е неотносима към спора,тъй като не е налице посоченото основание „загубване” на съсобствеността. По силата на извънсъдебната спогодба съсобствеността е трансформирана в право на индивидуална собственост завсеки един от съделителите на разпределения дял- т.е. по отношение на конкретните съсобствени движими вещи, а не се загубва в смисъла на отчуждаване в полза на трето на процеса лице, преди да се извърши делбата и което отчуждаване касае засягане правата в съсобствеността в равна степен, ни не касае хипотеза, когато делбата приключва според законоустановените способи между съсобствениците, който следва да уредят и облигационните си отношения по повод на тази съсобственост. Претенциите по сметки в тази аспект не са акцесорни и доколкото са приети в делбения процес за съвместно разглеждане, са самостоятелни облигационни претенции. Ако с акта- в случая спогодбата тези облигационни отношение не са уредени, то съдът е длъжен да продължи разглеждането на заявените искове- в случая на иска по чл. 31 ал.2 ЗС- арг. от чл. 290 ГПК/отм./. По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия