Определение № 9317 от 05.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8185/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 3 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Милев против решение № 2276/05.04.2023 г., постановено по адм. дело № 11152/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, с което са отхвърлени като неоснователни подадените от него две искови молби за общо разглеждане против Министерство на правосъдието за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, причинени на ищеца на 16.11.2015 г. от престоя му в ареста, находящ се в сградата на Софийски градски съд и за присъждане на обезщетение за 10 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, причинени на ищеца на 09.12.2015 г. от престоя му в ареста в същата сграда. Първоначално касационната жалба е била подадена до АССГ, който с определение № 7448/05.09.2023 г., постановено адм. дело № 5160/2023 г. е прекратил производството по нея и я е изпратил по компетентност на Върховен административен съд. За да постанови горепосоченото определение административният съд приел, че искът е насочен против Министерство на правосъдието, а не против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, поради което производството е по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящият тричленен състав на Върховен административен съд, трето отделение намира, че производството по касационната жалба на Е. Милев против решение № 2276/05.04.2023 г., постановено по адм. дело № 11152/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, следва да се разгледа от тричленен състав на АССГ. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 4/10.01.2008 г. за правилата и нормите за безопасност и охрана при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на обектите на съдебната власт, издадена от министъра на правосъдието, в обектите на съдебната власт се изгражда зона за сигурност с ограничен достъп - за задържани и принудително доведени лица и в наредбата е предвиден специален ред за осигуряване на тяхната безопасност и охрана. В този смисъл, тези помещения следва да се приравнят на статута на арестите за лишаване от свобода за настаняване на лица, задържани по реда на НПК, посочени в чл. 42, ал. 2 ЗИНЗС. Действително към настоящия момент управлението на имуществото на съдебната власт е предоставено на Пленума на ВСС, но към 2015 г., когато се твърди, че са причинени неимуществените вреди на ищеца, управлението на това имущество е предоставено на министъра на правосъдието - чл. 387 ЗСВ, в ред. на ДВ, бр. 33 от 30.04.2009 г. От тези норми следва подсъдността на предявения иск по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС. Помещенията в съдебните сгради, в които задържаните лица престояват, са приравнени на арестантски помещения с особен статут, поради това че са част от режима на изтърпяване на наказанието. За изграждането и поддържането на тези помещения към процесния период е отговарял министърът на правосъдието, поради което той следва да се счита за административен орган, отговорен за състоянието им. С оглед на това следва да се приеме, че в тези хипотези съдебният акт, постановен от едноличен състав на административния съд в производството по искове по чл. 284 ЗИНЗС се обжалва по посочения в закона ред пред изрично предвиден състав - тричленен състав на същия съд. Предвид гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,