Определение № 131 от 23.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 638/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. А. М. и С. А. Ч. срещу Решение № 1 69 от 27.10.2015 г. по в.гр.д.№ 335/15 г. на Ямболския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното Решение № 68 от 17.07.2015 г. по гр.д.№ 517/14 г. на Елховския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторите против Н. Д. Х. иск за собственост с правна квалификация чл.108 ЗС- за признаване правото на собственост на ищците и осъждане на ответника да им предаде владението на 13 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор 27382.500.1555 по К. на [населено място], намиращи се на границата с поземлен имот с идентификатор 27382.2420, като въззивният съд е прекратил производството по така предявения иск поради недопустимост. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което се моли за неговото отменяване и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения от касаторите иск за собственост със законните последици, евентуално- връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд с указания за произнасяне по съществото на исковата претенция. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване е посочено, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е следният процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл при наличие на противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, а именно: Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл.53, ал.2, изр.2 З. /редакция до влизане в сила на ЗИД на З., обн.ДВ, бр.49/2014 г./, респективно- административната процедура по чл.53, ал.1 З. /първоначална редакция/ за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри. Ответникът по касационната жалба- Н. Д. Х. е депозирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за ангажиране компетентността на касационната инстанция, като поддържа, че произнасянето на въззивния съд по формулирания от касатора правен въпрос е съобразено със задължителната съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: За да формира извода си за недопустимост на производството по предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че предмет на спора между страните е реална част от урегулиран поземлен имот, като спорът произтича от непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. Изложени са мотиви, според които успешното провеждане на иска за собственост в такава хипотеза е предпоставено от предварително уважаване на специалния иск по чл.54, ал.2 З. /чл.53, ал.2 З. в редакцията преди влизане в сила на ЗИД на З., обн.ДВ, бр.49/14 г./ и да е завършила административната процедура за поправка на кадастралната основа на плана и съответно изменение на подробния устройствен план чрез привеждане на вътрешните регулационни линии на двата съседни имота в съответствие с действителните имотни граници. Преди това искът за собственост с предмет засегнатата от грешката в кадастралната карта реална част от имота е преждевременно предявен и като такъв- недопустим. Това произнасяне на въззивния съд се явява в противоречие със задължителните указания, обективирани в т.4 от ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. по т.д.№ 8/14 г. на ОСГТК, според които иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл.53, ал.1, т.1 З. /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл.53, ал.2, изр.2 З. /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 З., като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта. На това основание е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, тъй като произнасянето на въззивния съд по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос е в отклонение от задължителна съдебна практика по смисъла на чл.130, ал.2 ЗСВ. Предвид гореизложеното, касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т. 1 ГПК, като на касаторите се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 27 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение