Определение № 1449 от 17.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1022/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника Янев, срещу Определение № 5795/16.12.2024 г., постановено по адм. дело № 924/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което по искане на Й. А. Г. е спряно изпълнението на Ревизионен акт (РА) № Р-16002621005651-091-001/09.06.2022 г., в частта, потвърдена с Решение № 373/24.08.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното определение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че страната е била лишена от възможност да изрази становище по искането за спиране на процесния РА, като не е могла да се запознае с представените към него писмени доказателства. Искането е за отмяна на оспорваното определение. Ответникът – Й. А. Г., чрез пълномощника адв. Филипова, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното определение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба, подадена от Г., срещу РА № Р-16002621005651-091-001/09.06.2022 г., в частта, потвърдена с Решение № 373/24.08.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, във връзка с което е образувано адм. дело № 924/2022 г. От лицето е подадено и искане за спиране изпълнението на ревизионния акт, като съдът е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 153, ал. 3 ДОПК, поради което е уважил искането. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 157, ал. 2 ДОПК изпълнението може да бъде спряно от административния съд по искане на жалбоподателя. Искане за спиране на изпълнението може да се прави само за частта на ревизионния акт, която е обжалвана пред съда. Разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ДОПК предвижда, че към искането се прилагат доказателствата за направеното обезпечение в размер на главницата и лихвите, а когато не е наложено обезпечение, искането трябва да съдържа предложение за обезпечение в същия размер. В тези случаи се прилагат съответно разпоредбите на чл. 153, ал. 3 – 5. Съдът се произнася с определение в 14-дневен срок, считано от подаването на искането, което подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. (ал. 4). Видно от цитираната правна уредба, производството е бързо и се развива едностранно пред съда до момента, в който се постанови съдебният акт, подлежащ на обжалване. Не е предвидена възможност ответната страна да се запознае с искането, съответно липсва задължение съдът да връчи препис от искането за становище или да съобщи за искането. С оглед липсата на законово изискване за уведомяване на ответната страна и предвидените кратки срокове за разглеждане и произнасяне по искането, настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение (в този смисъл Определение № 1331 от 09.02.2016 г. по адм. д. № 1386/2016 г. на ВАС, Осмо отделение; Определение № 1853 от 07.02.2012 г. по адм. д. № 1634/2012 г. на ВАС, Осмо отделение). По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,