Определение № 269 от 11.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 171/2011 г.

Постъпила е молба от [фирма] с искане за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на въззивно решение от 07.12.2010 г. по т.д.№ 188/2010 г. по описа на Добричкия окръжен съд, срещу което молителят е подал касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на второ отделение, Търговска колегия обсъди молбата и доказателствата по делото, при което приема следното: Съобразно разпоредбата на чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на осъдителните решения на въззивния съд се спира след внасяне на надлежно обезпечение. В случая е налице хипотезата на 282, ал.2, т.1 ГПК, според която обезпечението се определя в размер на присъдената с въззивното решение сума. С обжалваното въззивно решение ЮЛ - молител е осъдено да заплати на [фирма],[населено място], [община] по частично предявените от последния искове сумата 10 000 лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД и сумата 10 000 лв. на основание чл.92 ЗЗД или присъдените суми възлизат на 20 000 лв. В указания му с разпореждане от 28.02.2011 г. срок, молителят е представил банково бордеро за внесено по сметката на ВКС обезпечение в размер, съобразен с нормата на чл.282, ал.2 ГПК, макар и по погрешно посочен номер на делото. При тези данни ВКС, ТК намира, че искането за спиране изпълнението на обжалваното в срок от молителя въззивно решение следва да бъде уважено. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение