Определение № 143 от 18.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1819/2012 г.

Производството е по реда на чл.43,т.1 НПК. С разпореждане № 2890/24.09.12 г.,постановено по Н.О.Х.Д.1177/12 г. по описа на ОС-Варна, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на ВКС на РБ с оглед смяна на подсъдността по силата на нормата на чл.43,т.1 НПК. Представителят на ВКП изразява становище за липса на необходимост от смяна на подсъдността на посоченото основание. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид разпореждането и изложените в него аргументи, като съобрази становището на прокурора и след като сам се запозна с материалите по делото, намира за установено следното: Производството пред ОС-Варна, което е предмет на разглеждане в настоящата процедура, видно от приложението към обвинителния акт, е с една обвиняема, чийто адрес на призоваване е в гр.Трявна, девет свидетели са от София, един от Перник, двама от Трявна, един от Севлиево, един от Велико Търново и един от Русе. В мотивната част на разпореждането съдията-докладчик е обусловил искането за промяна на подсъдността с евентуални затруднения от явяване на лицата в съдебно заседание пред ВОС, което би се избегнало с изпращане на делото за разглеждане от друг равен по степен съд. В конкретния случай не е налице хипотезата на чл. 43, т.1 НПК. Последната изисква по-голямата част от лицата за призоваване-обвиняеми и свидетели да са с адреси на територията на друг съдебен район. Действително, немалка част от свидетелите живее в съдебния район на гр.София, но останалите до деветнадесет и обвиняемата са с адрес на призоваване в съвсем други,при това различни съдебни райони. Съдебните разноски винаги ще бъдат сходими, погледнато в най-общ план. Не може да бъде обособен такъв район, от който да са необходимите лица, определени като много по смисъла на чл.43,т.1 НПК. По изложените съображения и на основание чл. 43, т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение