Определение № 8180 от 02.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4577/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], срещу определение № 1039/18.03.2024 г. по административно дело № 508/2023г. по описа на Административен съд- Плевен, с което е оставена без разглеждане като просрочена, частната му жалба срещу определение № 639/14.02.2024г. по адм. дело № 508/2023 г. на Административен съд – Плевен. Частният жалбоподател излага доводи за неправилно определение. Счита, че същото противоречи на закона, тъй като го лишава от достъп до съд. Налице са твърдения за липса на средства и имущество като основания за освобождаването му от заплащане на държавна такса по предявеното искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. Прави искане за отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по искането за освобождаване от държавна такса. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд, на основание чл. 231, вр. чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 3 вр. чл. 230 от АПК, е оставил без разглеждане като просрочена, частната жалба на Г. В. В. срещу определение № 639/14.02.2024г. по адм. дело № 508/2023 г. на Административен съд – Плевен, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса по предявеното от него искане по чл. 237,ал.1 АПК, за отмяна на влязло в сила определение № 1805/02.10.2023г. по адм. дело № 508/2023г. по описа на Административен съд – Плевен. За да постанови определението си съдът е приел, че съобщението за определение № 639/14.02.2024г. е връчено лично на частния жалбоподател на 19.02.2024г. Срокът за обжалване е изтекъл на 26.02.2024г. /присъствен ден/, поради което подадената на 27.02.2024г. частна жалба е просрочена. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 231 от АПК регламентира, че по отношение на частната жалба се прилагат съответно чл. 212, 213 и 213а АПК. Съгласно чл. 213а, ал. 2 от АПК, касационната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 от АПК. Съобразно чл. 215, т. 3 АПК, жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена извън законоустановения срок. Съгласно чл. 230 АПК, частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато то е постановено в съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала. Преценката на посочените процесуални разпоредби и на фактите по делото обосновава правилността на правните изводи на административния съд за просрочие на частната жалба на Г. В. срещу определението от 14.02.2024 г. по адм. дело № 508/2023 г. на Административен съд - Плевен. Срокът по чл.230 АПК е преклузивен и съдът следи служебно за спазването му, а при доказано неспазване на срока, както в настоящия случай, е дължимо оставяне без разглеждане на предявената жалба на основание чл.213а, ал.2 вр. с чл.215, т.3 от АПК. По изложените съображения, оспореното определение е правилно и следва да се остави в сила. Наведените в частната жалба твърдения от В. за липса на доходи и имущество са във връзка с предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК вр. с чл.144 АПК, поради което са неотносими към предмета на настоящото дело. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,