Определение № 1036 от 22.10.2010 г. на ВКС по д. № 774/2010 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на З. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Смолян /ОС/ по гр.д. №536/09 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от касатора срещу А. П. иск по чл.106, ал.5 от СК, отм. – за изменение на първоначално определените мерки за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните З. А., род. през 2004 г., с които упражняването е предоставено на майката – ответница по иска. Решението е подписано с особено мнение – за основателност на иска, от председателя на съдебния състав. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. Не са налице основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК – касаторът се позовава на т.1 и 2. Сочи, че материалноправният въпрос: кога е налице изменение на обстоятелствата, при които е определен първоначалният режим, е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС – ППВС №1/74 г. Според касатора такова изменение на обстоятелствата в случая е влошаване на условията за живот на детето при родителя, който упражнява родителските права и подобряването им при другия родител, както и изпадане на първия в невъзможност да упражнява правата, поради заболяване / в случая шизоафективно разстройство – афективен тип/. Решението е постановено и в противоречие с трайната практика на ВКС за установяване на конкретния интерес на детето, след цялостна преценка на обстоятелствата, като основание за възлагане на родителските права – Р №928/08 г. на ВКС, трето г.о. Твърдяното противоречие не е налице. Въззивният съд е обсъдил всички конкретни обстоятелства по случая, засягащи физическото и нравствено развитие на детето и е приел, че животът му с майката, на която са предоставени родителските права не го ограничава и поставя в опасност, въпреки заболяването й, което е в медикаментозна ремисия. Според вещото лице- психиатър тя е изряден пациент, има съзнание за болестта си и полага системна грижа за лечението й. Не е констатирана и съществена промяна в обстоятелствата спрямо тези, при които са определени първоначалните мерки: майката и тогава е боледувала от същото заболяване; и към онзи момент, както и към сегашния е имала две кратковременни и бързо овладени влошавания. И двамата родители са с необходимия родителски капацитет, трудови навици, материални възможности и семейна среда, която ги подпомага в отглеждането на детето. То не посещава детска градина, защото в селото на майката няма такава, но общува с деца на неговата възраст и свободно с трети лица. Има вид и поведение на щастливо и обгрижено дете. Бащата е с по –голяма финансова стабилност, има двама живи родители и кръгът на социалните му контактите е по –широк, което би довело до такива и за детето. Това обаче, като се отчетат привързаността на 6 год. дете към средата, в която живее под грижата на майка си и поведението на бащата към нея, което е непостоянно и не винаги уважително, не сочи на съществена положителна промяна при бащата, налагаща изменение на първоначално определените мерки за родителските права с предоставянето им на него. Поради изложеното не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.