Решение № 296 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 192/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Б. И. Т. от гр. С., чрез пълномощника си адв. Р срещу определение №14 473 от 04.12.2008 год., постановено по ч.гр.д. № 11521/2009 год. на Софийски градски съд, ТК, VІ-9 състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Б. Т. срещу разпореждане от 29.10.2009 год. на Софийски районен съд, 55 състав по ч.гр.д. №44347/2009 год., с което е оставено без разглеждане заявлението й за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 ГПК, срещу „К” А., /в несъстоятелност/ за сумата 2 526,17 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение и обезщетения по КТ и производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изразява се становище, че заповедното производство е факултативен процесуален способ за бързо и икономично реализиране на определени от закона вземания, а не част от изпълнителното производство. Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът по частната касационна жалба „К” А., / в несъстоятелност/, не взема становище по нея. В представеното по делото изложение по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК във вр. чл. 274,ал.3 ГПК частният жалбоподател сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. Предвид наведените в касационната жалба и представеното изложение доводи следва, че касаторът частен – жалбоподател повдига процесуалноправния въпрос относно допустимостта на заповедното производство по чл. 410 ГПК за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист относно вземане за текущо трудово възнаграждение и обезщетения по КТ, когато длъжникът е в производство по несъстоятелност. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК счита, че по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, предвид обстоятелството, че институтът на заповедното производство е нов и липсва установена практика по въпросите относно неговата допустимост, в това число и при хипотеза като настоящата. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че образуване на заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК като част от „Изпълнителното производство” по част V от ГПК срещу длъжник по отношение на който е открито производство по несъстоятелност е недопустимо, доколкото инициира производство за индивидуално принудително изпълнение. Направено е систематично тълкуване на нормите на чл. 637,ал.5 ТЗ, и чл. 638 ТЗ, от което е формиран извод, че образуваните изпълнителни производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността по вземания, произтичащи от трудови отношения се спират. С оглед на това е направен извод, че е недопустимо образуването на дела, които биха били спрени с тяхното образуване. Посочено е, че редът за удовлетворяване на вземания, произтичащи от трудово правоотношение, когато по отношение на длъжника е открито производство по несъстоятелност е регламентиран в чл. 687,ал.1 ТЗ - а именно, че такива вземания се вписват служебно от синдика в Списъка на служебно приетите вземания. Предвид тези съображения въззивният съд е потвърдил разпореждането на първата инстанция за прекратяване на производството по делото. Тези изводи не могат да бъдат споделени. Действително „З” систематично се намира в част пета на новия ГПК - „И”. Това само по себе си обаче не го прави част от изпълнителното производство. Същото не е и типичен исков процес, но може да прерасне в такъв, в случай че длъжникът възрази срещу издадената заповед за изпълнение / чл.414 и 415 ГПК/. При преценка относно неговата допустимост в конкретната хипотеза, следва да бъде съобразен както неговия характер, и целения с неговото успешно провеждане правен резултат, така нормите на ТЗ, касаещи допустимостта на заварени и нови производства срещу ответник, за който е открито производство по несъстоятелност. Крайната цел на заповедното производство е снабдяване на заявителя с изпълнителен лист за претендираното вземане, в случая произтичащо от трудово правоотношение. С такъв изпълнителен лист би се снабдил и ищецът по успешно приключило исково производство за същото вземане. Разпоредбата на чл. 637,ал.1 ТЗ предвижда, че с откриване на производство по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника ,с изключение на трудови спорове по парични вземания. Разпоредбата на 637,ал.5 ТЗ регламентира, че след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо да се образуват нови производствата по съдебни и арбитражни дела като трудовите спорове са посочени в изключенията, по които образуването на производство и съответно неговото провеждане, е допустимо. Безспорно вземането за трудово възнаграждение и обезщетение, произтичащо от трудово правоотношение представлява трудов спор. Целта на едно такова производство е да приключи с влязло в сила решение, въз основа на което ищецът да се снабди с изпълнителен лист. След като законодателят е дал възможност започнатите дела по трудови спорове за парични вземания да бъдат довършени при открито производство по несъстоятелност, както и възможност да се образуват нови такива дела при съществуващо вече производство по несъстоятелност, не съществува пречка да се започват и приключват и заповедни производства, които по реда на една съкратена процедура целят постигане на същия правен резултат. В случая се налага едно разширително тълкуване на текстовете на чл. 637,ал.1 и 5 ТЗ, произтичащо и от обстоятелството, че при създаването на тези текстове заповедното производство, което за пръв път е регламентирано в ГПК /2008 год./ не е било част от българското обективно право. Разпоредбата на чл. 638 ГПК в случая няма отношение, доколкото, заповедното производство, предхожда изпълнителното производство, не е част от него, и неговата допустимост следва да се преценява самостоятелно. Вярно е, че с разпоредбата на чл. 687 ТЗ е предвиден облекчен ред за приемане на вземанията на работниците и служителите на обявеното в несъстоятелност предприятие, но тази възможност не прави заповедното производство досежно вземания произтичащи от трудово правоотношение недопустимо, доколкото това не е предвидено в закона. Колизията между индивидуалното принудително изпълнение на работникът или служителят който се е снабдил с изпълнителен лист в заповедното производство и производството по несъстоятелност като способ за универсално принудително изпълнение, каквото представлява в производството по несъстоятелност е разрешена в текста на чл.638,ал.4 КТ. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на процесуалните действия. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,