Определение № 59 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Г. срещу въззивно решение от 04.08.2009г. по гр. дело № 276/2009г. на Варненския окръжен съд. Върховният касационен съд,състав на II г.о. констатира следното: С атакуваното решение на Варненския окръжен съд е отменено решението на Варненския районен съд от 28.11.2008г. по гр.д.№ 1342/2007г.,в частта, с която е осъдена П. А. Б., С. А. А. и Т. Д. К. са осъдени на основание чл.72,ал.1 ЗС да заплатят на Р. Д. Г. сумата 7 767,50 лева, платима в съотношение от по 3 107 лева за първия и втория ответник и 1553,50 лева за третия, представляващ а стойност на извършени от ищцата в качеството и на добросъвестен владелец подобрения върху съсобствен на ищците недвижим имот- пл.№* и част от пл.№ *, находящи се в землището на [населено място],[жк], м."К.". Постановявайки решението, в въззивният съд не е отразил по реда на чл.208, ал.1 ГПК /отм./ в диспозитива формираната мотивите воля за отхвърляне на иска до посочения размер. С оглед на; това в диспозитива на въззивното решение липсва заместващо първоинстанционното решение произнасяне по спора.Тази непълнота на диспозитива следва да бъде поправена от въззивния съд в производство за поправка на очевидна фактическа грешка с оглед приетото от него в мотивите. Едва след това може да бъде разгледана подадената касационна жалба. Делото следва да се изпрати на въззивния съд за процедурата по 247 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на II г.о.