Определение № 8937 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6492/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 и следв. във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. М. И. от гр. Благоевград, против Определение №1216/16.04.2024 г., постановено по адм. дело №344/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против отказ за разглеждане по същество на подадено от него заявление №РС-23-376/24.08.2023 г. по описа на Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието по чл.60а ЗСВ, за което е било издадено писмо изх. №94-Д-279/23 от 19.02.2024 г. на упълномощен заместник - министър на правосъдието. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът да бъде разрешен по същество. Претендира се присъждане на съдебните разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответникът – заместник – министърът на правосъдието не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд – тричленен състав на шесто отделение, след като обсъди изложените основания в частната жалба и представените по делото доказателства установи следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 230 АПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ (изх. № 94-Д—279/19.02.2024 г. по описа на Министерство на правосъдието) за разглеждане по същество на Заявление с рег. № РС-23-376/24.08.2023 г. от Д. М. И. по чл. 60а от Закона за съдебната власт (ЗСВ), издаден от заместник – министър на правосъдието относно поискано изплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева поради това, че българският съд не е могъл да организира спазване на задълженията си и да му осигури достъп до нормално правосъдие, като пострадало лице от престъпление, отказан му е достъп до правосъдие, независимо от срочното и точно изпълнение на задълженията му. Заявлението е разгледано от състав на Специализирано звено на Инспектората към ВСС, определен по реда на чл. 60в, ал. 3 ЗСВ, като е съставен констативен протокол. В него подробно е описана хронологията и движението на съдебното производство № 95/2022 г., образувано в Районен съд – Сандански, по тъжба на Д. И. срещу К. И. В. с обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 и чл. 148, ал. 1, вр. с чл. 146, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Производството по делото е приключило с Решение № 203 от 11.11.2022 г. по внчд № 658/2022 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което на основание чл. 334, т. 3 във връзка с чл. 337, ал. 3 НПК, съдът е изменил Разпореждане № 392 от 21.06.2022 г. по нчхд №95/2022 г. по описа на Районен съд – Сандански. С цитираното разпореждане съдът на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК е прекратил нчхд № 95/2022 по описа на РС – Сандански, като в мотивите си е приел, че в депозираната тъжба не са отстранени установените нередовности и същата не отговаря на изискванията на чл. 81 НПК. Изводите на специализираното звено на Инспектората към ВСС са обективирани в Констативен протокол с изх. № РС-23-376 от 07.12.2023 г., в който е било прието, че направеното искане със заявлението е недопустимо, тъй като е подадено след изтичане на шестмесечния срок по чл.60а, ал.4 ЗСВ. Този решаващ извод е бил изцяло възприет в писмо изх. № 94-Д-279/23 от 19.02.2024 г. на заместник - министъра на правосъдието, в което е обективиран подлежащият на оспорване административен акт. В производство по реда на чл. 197 - чл. 201 от АПК първоинстанционният съд е разгледал жалбата на дружеството срещу отказа и е отхвърлил оспорването му като неоснователно. В определението му е изведен извод, че заявлението на жалбоподателя е подадено извън законоустановения срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, поради което отказът като законосъобразен следва да се потвърди. Проверяваното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 60а, ал. 4 ЗСВ заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието. В конкретния случай не е спорно, че наказателното производство е приключило с въззивно Решение №203 от 11.11.2022 г., постановено по внчхд № 658/2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, влязло в законна сила на 11.11.2022 г. Тази дата е съобразена с разпоредбата на чл. 412, ал. 2, т.1 НПК, според която решението влиза в законна сила на датата на постановяването му - 11.11.2022 г. Посоченото въззивно решение не подлежи на касационен контрол предвид разпоредбата на чл. 346 НПК. Горното обуславя извод, че подаденото на 21.08.2023 г. заявление по чл. 60а от ЗСВ е депозирано извън преклузивния 6 месечен срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ, който е изтекъл на 11.05.2023 г. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че просрочието на заявлението не може да бъде санирано с подадената от И. молба за възобновяване на делото до Апелативен съд - София. Възобновяването на наказателно дело е извънреден способ и поради тази специфика на производството, молбата за възобновяване не може бъде приета за начален момент за изчисляване на 6 месечния срок по чл. 60а, ал. 4 ЗСВ. Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че въз основа на установените от ИВСС при проверката факти и обстоятелства, заместник - министърът на правосъдието е извел обосновано мотивите си за отказ да разгледа заявлението по същество. Обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,