Определение № 286 от 26.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 492/2017 г.

Постъпила е молба от [фирма] София за освобождаване обезпечение – парична гаранция в размер а 16909,62 лв. – внесена по сметка на Върховния касационен съд с оглед спиране изпълнението на въззивно решение на Пловдивския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 2724/2016 г. по описа на същия съд, и превеждането на сумата по сметка на молителя поради оставяне на искането по чл.282 ал.2 ГПК без уважение с влязло в сила определение на Върховния касационен съд. С молбата са представени Определение № 130/10 март 2017 г. по ч.т.д.№ 492/2017 г. и преводно нареждане за сумата 16909,62 лв. с наредител [фирма]. Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложеното в молбата и провери данните по делото, намира същата за основателна. При направената справка в счетоводството на 31 март 2017 г. се установява, че сумата 16909.62 лв. по представеното преводно нареждане с вносител „У. Б.“ е постъпила на 31 януари 2017 г. по сметката за обезпечения на Върховния касационен съд и към 31 март 2017 г. се намира по същата сметка съобразно счетоводното удостоверяване. С влязло в сила определение от 10 март 2017 г. по ч.т.д.№ 492/2017 г. молбата на [фирма] с вх. № 2400/2 март 2017 г. за спиране изпълнението на Решение № 47/12 януари 2017 г. по в.гр.д.№ 2724/2016 г. на Пловдивския окръжен съд е оставена без уважение, поради което заявеното с молбата от 15 март 2017 г. искане за връщане на надлежно внесеното обезпечение се явява основателно. Мотивиран от горното и на основание чл.282 ал.5 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение