Определение № 5094 от 16.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11537/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. Образувано е по молба от Министерство на здравеопазването, чрез представител по пълномощие – адв. Б. Христова, от Софийска адвокатска колегия, за изменение на Решение № 2942/20.03.2025 год. по адм. дело № 11537/2024 год. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение, в частта за разноските. Заявено е твърдение, че представените по делото списък с направените разноски и приложените към него две фактури и два броя авизо за преводно нареждане към тях недвусмислено представляват доказателства за реално направени разходи. Твърди се неправилност на позоваването от страна на съда на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 год. на ОСГТК относно мотива: „доказването се извършва посредством договора за правна помощ, който следва да е приложен по делото“. По мнение на искателя, извода на съда, че за да бъде присъдено адвокатско възнаграждение е необходимо да бъде приложен по делото договора за правна защита и съдействие не кореспондира с действителното съдържание на тълкувателното решение. Твърди се, че в сключения договор за правна помощ между Министерство на земеделието (вероятно се има предвид Министерство на здравеопазването, който е касатор по делото) и Еднолично адвокатско дружество „Христова“ е уговорен начин на плащане по банков път. В този смисъл е формиран извод, че съгласно Тълкувателното решение, плащането по банков път изключва задължителния характер на прилагане на договор към банковите документи, удостоверяващи плащането, който е налице само и единствено при извършване на плащане в брой. Развити са и доводи, че договорът за правна помощ не е единственото и задължително доказателства за направените разноски. В заключение е заявено и твърдение, че отказа за присъждане на адвокатско възнаграждение само поради липсата на договор за правна помощ е в противоречие с практиката на други състави на ВАС. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за изменение на Решение № 2942/20.03.2025 год., постановено по административно дело № 11537/2024 год. по описа на ВАС в частта за разноските, като се присъди в полза на касатора разноски за адвокатско възнаграждение в пълен размер от 2 682 лева с ДДС за двете съдебни инстанции. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника – ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 год. Върховният административен съд, в настоящия състав на Седмо отделение, след като прецени данните по делото и доводите на искателя, приема, че искането е подадено в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Производството пред Върховен административен съд е образувано по касационна жалба на Министерство на здравеопазването, чрез представител по пълномощие – адв. Б. Христова, от Софийска адвокатска колегия срещу Решение № 19063/07.10.2024 год., постановено по адм. дело № 4743/2024 год. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на министерството против Решение № РД-02-14-509/19.04.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020 (РУО на ОПРР), с което е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи по Договор № С00-33/BG16RFOP001-9.001-0002-С01-S-01 от 27.10.2023 год. с изпълнител „ИНФОСТРОЙ“ ООД. С Решение № 2942/20.03.2025 год. по адм. дело № 11537/2024 год., състав на ВАС е отменил Решение № 19063/07.10.2024 год. по административно дело № 4743/2024 год. по описа на Административен съд – София-град и вместо него е отменил Решение № РД-02-14-509/19.04.2024 год. на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020. В мотивите на съдебния акт, по отношение дължимостта на претендираните разноски, с оглед изхода на спора, съдът е приел, че претенцията на Министерство на здравеопазването за адвокатско възнаграждение в размер на 2 682 лева (1 149,60 лева за първоинстанционното производство и 1 532,40 за касационното оспорване), се явява недоказана по основание и размер, доколкото страната не е представила своевременно вписания във фактурите Договор № РД-11-263/19.07.2024 год., удостоверяващ основанието и размера на договореното между Министерство на здравеопазването и Еднолично адвокатско дружество „Христова“ възнаграждение. По мнение на настоящия съдебен състав, искателят избирателно се позовава на мотивите в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В пълно съответствие с ясно изразената воля на съда в цитираното тълкувателно решение, по отношение отговора на въпроса „Присъждат ли се съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, които страната е уговорила, но не е представила доказателства за изплащането му и как следва да бъде доказано неговото изплащане - чрез представяне на нарочен документ (разписка, платежно нареждане и пр.), или е достатъчно в договора за правна помощ да е отбелязано, че възнаграждението е платено“, съдът е приел, че за доказване на претенцията на страната за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, следва да са представени не само доказателства за реалното заплащане на сумата, но и за нейното договаряне. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Както е посочено и в т. 1 от цитираното тълкувателно решение, писмената форма на сключения между адвоката и клиента договор за адвокатска услуга, е форма за доказване. Както правилно сочи искателят, с договора може да бъде и удостоверено, че разноските са заплатени – в случаите, когато е уговорено плащане в брой на адвокатското възнаграждение и в които случаи договорът служи като разписка за извършеното плащане. Последното не отменя необходимостта от доказване на основанието на претенцията за адвокатско възнаграждение и нейния размер, в която връзка платежните документи не са достатъчно доказателство. Т.е. необходимо е да бъде доказано договарянето на адвокатското възнаграждение, което става посредством прилагане на договора за правна защита и съдействие. В сезиращото искане се твърди, че в сключения договор за правна помощ между министерството и Еднолично адвокатско дружество „Христова“ е уговорен начин на плащане по банков път. Именно наличието на договора съставлява доказателството, което да удостовери това твърдение. Правото на разноски е акцесорно материално право на страните в административния процес, регламентирано в чл. 143, във вр. с чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 78, във вр. с чл. 81 от ГПК. Като имуществено субективно право на страна в процеса, то следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат от делото. Предпоставките, при които това право може да бъде удовлетворено, освен изхода от спора, са кумулативни: 1) своевременно направено искане; 2) реално направен разход и 3) надлежно доказан разход. В настоящия случай е налице своевременно направено искане и изходът на спора е в полза на искателя Министерство на здравеопазването. За основателността на искането за присъждане на разноски, доказването от страната на реално направените разноски следва да е пълно, т.е. трябва да е документално установено плащането на искания за възстановяване разход. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Това следва от граматическото тълкуване на чл. 78 от ГПК, както изрично е прието в цитираното тълкувателно решение. От горното следва, че макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него да бъде заявено до края на съдебното заседание, с което приключва делото в съответната инстанция, и също като него – да бъде подкрепено със съответните доказателства. Доказателствата за сторените от страната разноски имат отношение към основателността на претенцията. Видно от мотивите на съдебния акт, чието изменение в частта за разноските се иска, съдът подробно е обсъдил основателността на претенцията на касатора Министерство на здравеопазването за разноски, като е приел, че към момента, до който валидно същата е могла да бъде предявена, не са представени годни доказателства за основанието и размера на адвокатското възнаграждение на адв. Христова, поради което претенцията е приета за неоснователна. В съответствие с така развитите мотиви, искането на Министерство на здравеопазването чрез процесуалния й представител адв. Христова, с правно основание чл. 248 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Мотивиран от горното, Върховният административен съд, Седмо отделение,