Определение № 117 от 02.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 32/2011 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Т. К. срещу разпореждане от 16 12.2010 г. по гр.д. № 325 /2010 г. на С. окръжен съд, г.о., с което е върната негова насрещна касационна жалба. Ж. твърди, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като е неправилен изводът на въззивния съд, че насрещната касационна жалба е недопустима, след като вече е подадена касационна жалба, пояснява, че първоначалната и насрещната касационна жалба се отнасят до различни части на допълнителното въззивно решение. Другата (насрещната) страна в спора – [фирма], на която е изпратен препис от частната жалба, не е дала отговор. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е изложил мотиви, че насрещната касационна жалба е недопустима, т.к. страната вече е подала касационна жалба срещу решението в тази му част (сочи вх. № и дата) и не разполага с възможност по чл.287 ГПК. Видно от касационната жалба и от насрещната касационна жалба на Д. Т. К. в тях той е обжалвал различни части на допълнителното решение и доколкото това не е предвидено в закона като пречка за подаване на насрещна касационна жалба и не е установена липсата на останалите предпоставки за редовност и допустимост на насрещната касационна жалба, настоящият състав намира, че тя е допустима, че изводът на въззивния съд е необоснован и затова неправилен, което обуславя незаконосъобразност на обжалваното определение и основателност на частната жалба. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия – администриране на подадените срещу въззивното решение касационни жалби. Воден от горното съдът