Определение № 315 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 261/2010 г.

Производството е по реда на чл.278 ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Д. Б. от гр. С., чрез пълномощника му адв. С от АК-София, срещу разпореждане от 29.03.2010 г. по гр.д. № 1198/2009 год. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационната му жалба срещу въззивно решение № 109 от 11.02.2010 г., постановено по гр.д. № 1198/2009 г., като просрочена. В жалбата са изложени съображения за неговата неправилност, поради което моли, то да бъде отменено и делото върнато на Софийски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С разпореждане от 29.03.2010 г. по гр.д. № 1198/2009 год. на Софийски апелативен съд, е върната касационната жалба на Г. Д. Б. срещу въззивното решение като просрочена, на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът е приел, че съобщението за въззивното решение е редовно връчено на 23.02.2010 г., като срокът за касационното му обжалване по чл. 283 ГПК е изтекъл на 23.03.2010 г./вторник, присъствен ден/, а жалбата е подадена на 25.03.2010 г. Обжалваното определение е неправилно. Въззивният съд е постановил решение № 109 на 11.02.2010 г. по гр.д. № 1198/2009 г. Съобщение за изготвеното решение с приложен препис от него, касаторът е получил на 23.02.2010 г., при условията на чл. 45 ГПК. В съобщението изрично е посочено, че решението подлежи на обжалване, както е посочено в него. В съдебното решение е посочено, че същото подлежи на касационно обжалване в 30 дневен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280 и сл. ГПК, т.е. вместо предвидения в закона – чл. 283 ГПК едномесечен срок, съдът е посочил по-дълъг – 30 дневен срок за касационно обжалване. Предвид разпоредбата на чл. 62, ал. 3 ГПК, когато съдът определи по-дълъг от установения в закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено. Съгласно чл. 60, ал. 5 ГПК, срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. В случая определения от съда 30 дневен срок за касационно обжалване на въззивното решение започва да тече от 24.02.2010 г. и изтича на 25.03.2010 г., на която дата е депозирана касационната жалба на Г. Д. Б., с вх. № 2958. По изложените съображения разпореждането на въззивния съд, с което е върната касационната жалба на касатора като просрочена, като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на касационната жалба на Г. Д. Б.. Предвид на горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,