Определение № 2959 от 12.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2010/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Общество за кришна съзнание“ със седалище гр.София, регистрирано като религиозна институция по чл.15-чл.18 от Закона за вероизповеданията по ф.д. № 1663/2003г. по описа на СГС, чрез председателя му М. Балабанов срещу Определение № 10531 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело № 11363/2023 г. по описа на Административния съд – София град. Частният жалбоподател твърди недопустимост, евентуално –нищожност или неправилност на обжалвания съдебен акт и моли съда да се произнесе по всяко едно от наведените в жалбата пороци на същия със съответния диспозитив и правни последици. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Общество за кришна съзнание“ със седалище гр.София срещу съдържащата се в писмо изх. № 92-00-2134-006/29.09.2023г. на кмета на община Петрич забрана за провеждане на територията на община Петрич на организирания от тази религиозна институция „Фестивал на Индия“, заявен за провеждане на 30.09.2023г. от 12.00ч. до 19.00ч в Градски парк Петрич. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел ,че за жалбоподателя липсва правен интерес от обжалване, доколкото към датата на предявяване на жалбата датата и часът на провеждане на мероприятието, забранено с оспорения акт, вече са отминали. Дори да се приеме, че забраната е незаконосъобразна, тъй като съдът няма правомощие да реши спора по същество предвид естеството на акта, преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне кметът на община Петрич е обвързан от посочените в заявлението дата и час на провеждане на мероприятието и, доколкото същите са отминали, повторното произнасяне би било безпредметно. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилно административният съд е обвързал правния интерес от оспорване на административния акт с изтичането на посочените в оспорената забрана дата и час на провеждане на заявеното мероприятие. Подобно тълкуване противоречи и практически обезсмисля основен принцип в административния процес - принципа на обжалваемост пред съд на постановените административни актове с цел проверка на тяхната законосъобразност, залегнал в конкретния случай в изричната разпоредба на чл.12, ал.4 от специалния Закон за събранията, митингите и манифестациите /ЗСММ/. Изтичането на определени, цитирани в административния акт срокове или сбъдването/несбъдването на предвидени в него условия, не съставляват основание за непровеждане на предвидения съдебен контрол за неговата законосъобразност, още повече ,че от отмяната на административния акт по съдебен ред за жалбоподателя могат да възникнат други права, компенсиращи незаконосъобразносттана акта. Предвид гореизложеното определението е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение