Определение № 58 от 09.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 887/2009 г.

Постъпила е молба от 15.12.2010 г. на С. Л. Г., със съдебен адрес -[населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. П., с искане да бъде изменено решение № 696 от 23.11.2010 г. по гр.д. № 887/2009 г., на ВКС, ІV г.о. като се присъдят допълнително разноски - адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Ответникът по молбата М. на о., [населено място], не е заявил становище в срока по чл.248, ал.2 ГПК. Молбата е подадена в срока по чл.248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. С посоченото по-горе решение е отменено въззивно решение №158 от 06.02.2009 г. на Варненския окръжен съд по гр.д. №1966/2008 г. и са уважени изцяло предявените от С. Л. Г. срещу М. на о. искове за сумите 4 712.63 лв. – неизплатени възнаграждения за фактически отработено време над месечната продължителност на служебното време за периода 01.08.2004 г. – 28.02.2007 г. заедно със законната лихва от 06.08.2007 г. до окончателното изплащане и 1 254.66 лв. - мораторна лихва за периода 01.08.2004 г. – 28.02.2007 год. Присъдени са и 200 лв. деловодни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за касационното производство. Съдът констатира, че молителят е поискал присъждане на направените разноски за всички инстанции, а не само за касационната, поради което следва допълнително да му се присъдят още 2 000 лв. деловодни разноски, заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивното производство. Ето защо, съдът намира, че решението трябва да се измени в частта му за разноските като на молителя се присъдят допълнително направените деловодни разноски в размер на 2 000 лв. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.