Решение № 2060 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9868/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на Г. Балабанов от гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Антова, срещу решение 3722 от 07.06.2023г., постановено по адм. дело 9906/2022г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121к 12076 от 11.10.2022г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение за длъжността началник сектор Конкурсна дейност към отдел Обществени поръчки и контрол на договорите при дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР, тъй като служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от датата на връчване на заповедта. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като немотивирано, постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в случая не са били налице предпоставките по чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл, тъй като е неправилен извода на съда за наличие на предпоставките по разпоредбата. Посочва, че съдът е тълкувал разширително нормата, като не е съобразил, че в нея е въведено изискването за това служителят да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително и в намален размер по чл. 68а КСО. Посочва обаче, че нормата не включва случаите на придобито право на пенсия по разпоредбите на чл. 69 и следващите хипотези на чл. 69а, 69б, 69в и 69г, а именно при които не се касае за лица във възраст, в която вече макар и да не могат да упражняват досегашната си професия /военни, полицай, балерини/, могат да упражняват друга професия. Твърди и че при постановяване на решението съдът не е отчел, че в случая не е налице едната от предпоставките, а именно да е упражнил правото си на пенсия, тъй като е спрял получаването на пенсията си от 01.06.2022г., за което органът по назначаването е бил уведомен. Посочва и че съдът не е изложил мотиви по наведеното в тази връзка възражение за незаконосъобразност на заповедта. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Райкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издаден от компетентен орган, а именно от органа по назначаването, при спазване на изискването за форма на акта по чл. 108 ЗДСл, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като е посочил, че неспазеният срок на предизвестие, както и непосочването на дължимите обезщетения не са нарушения от категорията на съществените, които могат да се отразят на правото на защита, а че имат значение за уреждане на имуществените отношения във връзка с уволнението, но не и с неговата законосъобразност. Достигнал е до извод за материална законосъобразност на заповедта, поради осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Приел е, че това е така, тъй като от доказателствата е установено, че жалбоподателят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69 ал. 1 КСО във връзка с § 49 ПЗР на ЗИДКСО /2015г./, с разпореждане от [номер] от 18.01.2016г., а служебното му правоотношение е възникнало със заповед 8121к 4809 от 22.05.2017г., т.е. налице е условието към момента на възникване на служебното правоотношение, служителят да е придобил и упражнил правото си на пенсия. Посочил е и че в хипотезата на настъпване на условията по чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСЛ е ирелевантен фактът, че със заявление за спиране на пенсия вх. 9030 21 3 от 30.05.2022г., за което работодателят е бил уведомен на 31.05.2022г., е прекратено получаването на пенсията и от справка от 10.2022г. се установява, че жалбоподателят е изключен пенсионер . По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването, че същата е съответна на особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл, както и при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилен е и извода на съда, че неспазването на срока за предизвестие не съставлява нарушение от категорията на съществените, тъй като в чл. 106 ал. 4 ЗДСл е предвиден ред за обезщетяване в тези случаи. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обхващащо и пенсионирането по чл. 69 ал. 1 от КСО, която норма създава привилегия за правоимащите лица с оглед на качеството им на военнослужещи - и възникване на служебното правоотношение след като е упражнено това право на пенсия. Чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл предвижда, че Органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие в следните случаи: когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, включително когато е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО . Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че предпоставка за приложимостта на чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл, е възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което обхваща и случая на пенсиониране по чл. 69 ал. 1 КСО (военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, както и резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България). Нормата на чл. 69 ал. 1 КСО не установява различен вид пенсия, от пенсията за осигурителен стаж и възраст, а регламентира придобиването на право на пенсия от определени категории държавни служители. Този извод следва и от систематичното място на чл. 69 ал. 1 КСО в раздел Първи Пенсии за осигурителен стаж и възраст , глава Шеста Задължително пенсионно осигуряване . Самата норма на чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл предвижда изрично възможността за прекратяване на служебното правоотношение, включително, когато лицето е упражнило правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а КСО, което обаче е допълнено с изменение на нормата от ДВ бр. 61/2015г. в сила от 01.01.2016г., като с това изменение в рамките на обхвата на разпоредбата са включени и случаите по чл. 68а КСО, при които за първи път за тази категория лица възниква правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер, за които лица това право не е съществувало до този момент. Поради това настоящият състав споделя извода на съда, че чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл под придобито и упражнено право на пенсия включва всички хипотези в рамките на раздел първи от глава шеста. Правилен е и извода в оспореното решение, че в случая са налице предпоставките по чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл, а именно: 1. държавният служител да е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст и 2. служебното му правоотношение да е възникнало след като държавния служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В конкретния случай безспорно от доказателствата е, че жалбоподателят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, видно от разпореждане [номер] от 18.01.2016г. на длъжностно лице по ПО към ТП на НОИ София град, считано от 15.08.2015г. установява се първото условие. А служебното правоотношение на жалбоподателя е възникнало след придобиването и упражняването на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно с назначаването му със заповед 8121к 4809 от 22.05.2017г. на министъра на вътрешните работи. Най накрая неоснователно е възражението в касационната жалба, че при постановяване на оспореното решение съдът не е обсъдил всички наведени възражения и относими към спора факти и обстоятелства, като не е обсъдил и не е изложил мотиви относно наведеното възражение, че на основание чл. 95 ал. 1 т. 1 КСО на жалбоподателят по негово искане е спряна от 31.05.2022г. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Напротив съдът е изложил подробни мотиви в тази връзка в решението, като е съответен на закона направения извод, че това обстоятелства е неотносимо към фактическия състав на чл. 106 ал. 1 т. 6 ЗДСл. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на разноски.